Читать «Да обичаш отново» онлайн - страница 79

— Не можех да разбера дали е от възбуда или нежелание.

— Страхувах се. Страхувах се, че ще откриеш истината, че някак си ще усетиш колко съм потисната. Колкото повече се увличахме, толкова повече се усилваше страхът ми. Трябваше да защитя Чарли. Така беше честно, нали?

Райлън докосна бузата й с обич.

— Възхищавам ти се заради твоята лоялност. Изпитвам ревност, задето толкова много си го обичала. Ти можеше да се възползваш от импотентността му и да направиш много пари с книгата си.

— Не знам още как да завърша.

— Искаш ли моя съвет? Завърши я така както свършва и филмът.

— Но хората ще искат да узнаят дари наистина е било самоубийство или не.

— Защо се чувстваш задължена да им предоставиш отговора, който дори на теб не е известен? Остави ги сами да си направят заключение. Краят на филма оставя доста възможности за интерпретация. Никой не знае за импотентността му, освен ти и аз. Но даже това не омаловажава онова, което е бил. Единствената потърпевша от всичко си ти. — Обхвана лицето й. — И отсега нататък аз ще те лекувам от това страдание.

— Но…

Възпря протеста й, притискайки пръст върху устните й.

— Спести си думите. В състояние съм да оборя всяко възражение. Привикнал съм да правя всичко според волята си.

Устните й потръпнаха от нежната му целувка.

— Наистина ме обичаш, нали?

— Да, наистина.

Кирстен положи глава на гърдите му и въздъхна щастливо:

— Ти си най-милият мъж на света.

Епилог

— Здравей, мамо. Как се настанихте в хотела?… Много добре. Хареса ли ви премиерата?… Видя ли, че ти намигнах? Искаше ми се двамата с татко да седите до Кирстен и мен, но това, че бяхте там, означава много за нас. Радвам се, че сте се забавлявали Е, да, очаквах, че ще се разплачеш.

Райлън закри слушалката с ръка и съобщи на съпругата си:

— Мама казва, че е плакала. — И отново към майка си: — Казах ли ти, че „Демън Рам“ е класиран като най-добър филм според „Ню Йорк Таймс“? Казал съм ти? Много съм горд.

Изпрати въздушна целувка към другия край на стаята, откъдето Кирстен му се усмихна през рамо.

— Да, вече работи упорито над третия си роман. Мисля, че е написала две глави. Започвам да я ревнувам от пишещата й машина… Не, не. Предложих да й купя компютър, но тя не прие идеята ми с ентусиазъм. Спомена нещо за привързаност към ръкописите. — Отново покри слушалката и каза на жена си: — Звучи ми малко налудничаво. Ако наистина търсиш нещо, към което да се привържеш… Какво казваш, мамо? Ъъъ… Кирстен ме разсейва… Да, да знам, че едно бебе няма да попречи на кариерата й като писателка. Работим по въпроса… Да, доста е тясна, но лекарят каза, че няма проблем да износи дете. Прегледа я и й даде зелена улица. Каза, че ще издържи поне четиридесет хиляди километра. — Смеейки се, той отблъсна полетялата към него възглавница. — Кажи на татко, че и него видях. — За пореден път закри слушалката: — Татко казал, че си изглеждала великолепно тази вечер, макар че едва успял да те различи сред тълпата. — И пак в слушалката: