Читать «Да обичаш отново» онлайн - страница 77

Райлън си помисли, че тя е забравила за присъствието му Но не беше. След като приключи ужасния си разказ, Кирстен вдигна изпълнен с отчаяние поглед към лицето му.

— Е, вече я имаш. Грозната истина. Нали това искаше?

Да, точно това бе искал. Но сега, след като го беше получил, изпита желание да бе оставил тази последна страница неразтворена. Вместо да изтегли отровата от раните й, той само ги бе разчоплил и я бе настроил против себе си.

О, сега знаеше мотивите, подтикнали Демън Рам към самоубийство. Знаеше защо известният пилот бе поемал с такава охота огромни рискове. Било му е все едно дали ще живее, или ще умре. Смъртта беше за предпочитане пред принудата да живее в Лъжа. Криещият се зад красива усмивка герой се бе оказал измамен. Демън Рам — живото въплъщение на американския мъж, не можеше да прави любов със собствената си съпруга.

Без съмнение това бе най-обстойното проучване на характера на героя, когото трябваше да изиграе, което бе правил някога.

Но какво щеше да му струва това?

Жената, която обичаше.

— Как ще завършиш книгата, Кирстен?

Тя се засмя безрадостно:

— Какво значение има? Филмът ще разкаже истината. Разполагаш с достатъчно доказателства за това, че Демън Рам се е самоубил. Ти всъщност дойде точно за това, нали?

Той се загледа в нея за един сякаш безкраен миг, преди да се извърне на пети и да напусне къщата.

Месец по-късно той натисна звънеца на къщата й. Вратата му отвори Алис. Жената го посрещна топло но усмивката й бе колеблива.

— Кирстен у дома ли е?

Въпросът беше излишен, тъй като колата й бе паркирана на алеята. Очевидно прислужницата разбра, че е излишно да се опитва да го излъже.

— Да, но помоли никой да не я безпокои.

— Моля ви, Алис.

Загледана в дълбоките му тъмни очи, Алис претегляше възможните решения. Везните се наклониха негова полза.

— В кабинета си е.

Той влезе в стаята и веднага забеляза познатия блуждаещ поглед на Кирстен, отправен някъде далеч зад прозореца. Беше потънала в размисъл и не го забеляза веднага. Главата й се обърна бавно. Райлън със задоволство видя радостните отблясъци в очите й, преди тя да ги сведе бързо.

— Какво правиш тук?

— Да си виждала чифт стари дънки някъде из къщата? Доста избелели, с дупки на колената, протрити на задника? Никъде не мога да ги намеря. Случайно да съм ги забравил тук?

— Не. Струва ми се, че си прибра всичко.

— Не всичко, Кирстен — каза той, изоставяйки шеговития тон. — Оставих жизненоважна част от себе си тук. — Приближи се до бюрото й и подаде филмовия сценарий. — Вчера приключихме със снимките. Дяволски се потрудихме миналата вечер. На купона, имам предвид. Аз бях единственият, който остана трезвен и спа сам. Впрочем предположих, че ще искаш да прочетеш финалните сцени.

Отпусна се на дивана и облегна глава на облегалката, притиснал ръце към корема си, сякаш се бе излегнал за следобедна неделна дрямка.