Читать «Да обичаш отново» онлайн - страница 80

— Кирстен му благодари… Не, не се е отказала да стои далеч от публичността, но аз й казах, че ако иска да остане незабелязана, не трябва да изглежда така дяволски красива… Извинявай, мамо. Абсолютно права си, трябва да престана да ругая… Добре. Слушай, все още ли искате да дойдете в Малибу сутринта? Чудесно. Нямаме търпение да ви покажем къщата. Прилича на онази в Ла Джола. Много е просторна, с изглед към океана. Двамата страшно я харесваме. Какво?… Добре, добре, ще й кажа… Около единадесет? Добре. Изпращаме ви цялата си любов. Лека нощ.

Затвори телефона.

— Мама и татко благодарят за цветята и кошницата с плодове. Напомни ми да изпратя благодарствено писмо до управителя на хотела в Бевърли Хилс.

— Вече се погрижих за това вместо теб, скъпи.

— Знаех си аз, че не се женя за теб напразно.

Кирстен го изгледа укорително и облиза предизвикателно устни с език.

— Така е. Но не за да давам бакшиши на хотелиерите.

От деня, в който тя бе започнала да подхвърля закачливи забележки за сексуалния им живот, Райлън разбра, че е напълно излекувана от тягостните спомени от миналото. Сега, след близо година брачен живот, съпругата му не се срамуваше да изразява желанията си от страх, че ще бъдат отхвърлени. Откликвайки на явния й намек, той тръгна към нея, но тя го спря.

— Черил и Гриф също ли ще дойдат?

— Да — засмя се той, докато смъкваше смокинга. Захвърли го небрежно върху облегалката на близкия стол. — Мама каза да вдигнеш това, което не искаш да се счупи, някъде високо. Дилън се пъха навсякъде и пипа всичко.

— Наистина ли чух да споменавате нещо за бебе в разговора? — Кирстен срещна погледа му в огледалото, пред което сваляше диамантените си обеци. — Имам предвид, за наше бебе?

— Старците с нетърпение очакват още едно внуче. — Райлън обви ръце около нея и ги плъзна върху корема й. — Някакви симптоми?

— Закъснявам с девет дни, но продължавам да броя.

— Хм, много добре. Ако почакаме още, няма да можеш да се пъхнеш в тази рокля.

Имаше предвид официалния вечерен тоалет с висока яка, обхващаща елегантно шията й, оставяйки раменете и гърба й разголени. Тънката блестяща материя прилепваше към тялото й като втора кожа и подхождаше на сребристите й високи сандали.

Привличайки я към себе си, той долепи устни до ухото й и прошепна:

— Споменах ли колко красива изглеждаше тази вечер?

— Няколко пъти — усмихна му се закачливо тя.

Райлън я извърна с лице към себе си.

— А казах ли ти колко високо оценявам това, че беше до мен по време на целия този цирк?

Тя започна да развързва вратовръзката му.

— „Демън Рам“ ще се окаже много важен филм за теб. Вече се носят слухове за номинация за „Оскар“ за най-добра мъжка роля. Все още не ми се иска да бъда в центъра на вниманието, но нямам нищо против, ако знам, че ти ще си до мен.

Захвърли копринената вратовръзка и обви ръце около кръста му.

— Появяването ми на премиерата не премина толкова лошо, колкото очаквах. Не ми се налагаше да се преструвам, че съм щастлива. Защото наистина съм щастлива. Вече не живея в лъжа. Обичам съпруга си. И знам, че той също ме обича. Това прави усмивката ми пред хората искрена.