Читать «Да обичаш отново» онлайн - страница 15
Сандра Браун
— Кой би допуснал, че е способна да измисли такова нещо? Изглежда толкова изискана. — Жената с загледа в нещо зад рамото му и се усмихна. — Здравей! Мина ли главоболието?
Райлън се обърна и видя Кирстен, застанала на прага. Като отбягваше да го погледне, тя отвърна:
— Да, благодаря.
Той си пое дъх с усилие. Следобедът си отиваше с великолепен залез. Докато Кирстен се приближаваше на неговия фон, Райлън наблюдаваше стройното й тяло, облечено в плажна рокля. Презрамките се кръстосваха, обгръщайки гърдите й, и се връзваха отзад, като оставяха гърба разголен. С такава дреха би било невъзможно да се носи сутиен. С усилие се въздържа да не се разсмее. Прииска му се да я поздрави за хрумването, но нещо във вида й го накара да остане безмълвен.
— Вечерята е почти готова — съобщи Алис и се обърна, за да извади нещо от хладилника.
Райлън се възползва от възможността, за да подхвърли:
— Прекрасна рокля, Кирстен.
— Благодаря.
От начина, по който го изгледа, той разбра, че тя не одобрява облеклото му. Дънките му бяха чисти, но в не по-добро състояние от онези, с които беше пристигнал. Отпред на бялата му тениска бе щампована акулата, станала знаменитост от филма на Стивън Спилбърг. На босите си крака бе обул чифт маратонки. Преди много време бе започнал да се облича, както му харесва. Разбира се, все още носеше фрак, когато случаят го изискваше, но обикновено облеклото му минаваше за „небрежно“.
Кирстен го погледна.
— Ще изпия едно питие на терасата, докато Алис сервира вечерята. Не искате ли да се присъедините към мен?
Той бе наясно, че това е покана от учтивост, но прие:
— Разбира се.
— Оттук, моля.
Тя го поведе през остъклената врата към отдалечения край на терасата, откъдето се откриваше гледка към плувния басейн. В единия ъгъл имаше обособен бар.
— Изстудила съм бяло вино.
— Една сода е напълно достатъчна.
Можеше да прочете изненадата по лицето й, но се въздържа от коментари.
— Благодаря — каза, щом тя му подаде напитката. — Това място е чудесно. Може би трябва да инвестирам в къща.
— Мислех, че имате една в Малибу.
— Ако се вярва на вестниците, наистина имам една там, още ранчо в Аризона и… по дяволите, не знам още какво. Може би и иглу в Аляска.
— А не е ли вярно?
— Имам само едностаен апартамент на Сънсет Булевард.
Това признание я изненада.
— Защо?
Вдигайки рамене, той се отпусна на ниския парапет до нея, изпъна краката си напред и я погледна.
— Защото от това имам нужда. — Разсмя се на недоверчивото й изражение: — Не ми казвайте, че вярвате на всички приказки за кожите от леопарди на пода, облицованите с огледала тавани и статуетки на колумбийски божества.
— Мислех, че кожите са от зебра, а украсата представлява египетски саркофази, пълни с кокаин.
Смехът й е чудесен, реши той веднага. Приятен сам по себе си, той го зарадва още повече, защото даде да разбере, че напрежението от изминалия ден се е разсеяло.