Читать «Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни» онлайн - страница 22

— Пак редите пасианс от холограми.

Тя вдигна рамене. От слабата, отразена светлина на Нептун лицето й изглеждаше точно като на призрак. Когато стигнахме до изкуствено осветеният град, тя каза:

— Скоро срещнах двама ваши приятели — Луис и Ани.

— Певците?

Тя кимна.

— Честно казано, не ги познавам добре.

— Затова пък те знаят доста неща за вас. Сигурно са ги научили от един друг Певец — Хоук.

— Не знаете ли какво става с него?

— Преди два месеца четох, че се е възстановил. Но оттогава нямам информация.

— Това и аз го знам.

— Видях го само веднъж, след като го измъкнах.

Двамата с Арти напуснахме залата преди Хоук да спре да пее. На другия ден чух от аудиовестниците, че когато Песента е била към края си, той свалил сакото и скочил в басейна.

Пожарникарите веднага се втурнали към него, хората сновели из залата и надавали отчаяни вопли. Успели да го спасят, но седемдесет процента от тялото му имало изгаряния от втора и трета степен.

Упорито избягвах да мисля за този случай.

— Вие ли го извадихте?

— Да. Бях в хеликоптера, който кацна на покрива. Мислех си, че моето появяване ще бъде приятна изненада за вас.

— А-а — изкоментирах аз. — И как успяхте да го измъкнете?

— След като двамата с Арти тръгнахте към изхода, неговите хора успяха да прекъснат движението на асансьорите над седемдесет и първия етаж. Затова влязохме в залата след като сте напуснали сградата. Точно тогава Хоук се опита…

— И точно вие го спасихте?

— Пожарникарите в този район не са виждали пожар повече от дванадесет години. Според мен дори не знаят как да се оправят със снаряжението си. Казах на моите момчета да пуснат пяна в басейна, след което… Наложи се сама да вадя момчето…

Какво можех да кажа? Вече почти една година се стараех да забравя тази случка и почти успях. В края на краищата не съм бил там. Нямаше ме! Това не ме касае…

Мод продължи:

— Искахме да ви хванем чрез него. Но дори нашият отдел не е способен да разпитва кървав къс месо…

— Предполагах, че агентите на Специалния вербуват Певци, но, честно казано, не вярвах…

— Всички използват Певците, нали? Впрочем… Да не говорим за това. Днес трябва да се смени Думата.

— Случайно Луис и Ани да са ви съобщили новата?

— Видях ги вчера, а и старата Дума е в сила още осем часа. Освен това съм убедена, че не биха ми я казали за нищо на света.

Тя ме погледна и се намръщи.

— Хайде — казах аз. — Да изпием по една сода. Ще си придадем безгрижен вид, ще побъбрим и ще послушаме какво говори другия. Вие ще се опитате да измъкнете от мен компромат срещу собствената ми персона. Аз ще се постарая да не ви доставя това удоволствие и на свой ред да чуя нещо интересно. Ами ако изведнъж се съжалите и небрежно ми подхвърлите как да се опазя от вашите агенти?