Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 85

— Да — съгласи се Гео, — Хама каза също, че самият той е заразен. Кога е използувал камъните?

— Много пъти — отвърна Арго, — Твърде много пъти. Последният случай беше при отвличането ми. Той си послужи с камъка, за да контролира късовете от онова нещо, което вие убихте в град Нова Надежда. То трябваше да ме отвлече, оставяйки умишлено камъка на Лептар.

— Късове от онова чудовище? — възкликна Гео. — Нищо чудно, че се разпадна толкова бързо, след като бе убито. Арго… имам предвид майка ти… ми каза, че са успели да убият един от похитителите, и че той буквално се стопил в момента, когато издъхнал.

— Не бяхме в състояние да държим в подчинение цялото същество — обясни тя. — То няма съзнание. Но, като всяко живо същество, и то е притежавало двойния импулс.

— Но каква беше целта на отвличането ти в края на краищата? — попита Ийми.

Арго се засмя:

— Целта му бе да ви доведе тук и да отнесете камъните.

— И това ли е всичко?

— Малко ли е? — каза Арго, — Тя замълча за миг. — Знаете ли, преди време съчиних стихотворение за двойния импулс и всички тия неща.

Гео зарецитира:

Край тъмния чертог близнакът му седи до извора на бързеите телесни. Те тичат, губят се и пак като преди ведно текат навън, текат навътре.

— Как се досети?

— Тъмният чертог е храмът на бог Хама — каза Гео. — Прав ли съм?

— А неговият близнак е храмът на Арго — продължи тя. — Наистина би трябвало да са близнаци. А близнаците са децата. Силата на възрастта е противопоставена на силата на младостта. Разбираш ли?

— Да — усмихна се Гео. — А телесните бързеи, които текат навътре и навън?

— Това са нещата, които върши човек, неговите пристигания и заминавания, неговите идеи, постижения — велики или незначителни. Всичко се поражда от взаимодействието на тези четири сили.

— Четири ли? — попита Урс. — Мислех, че са само две.

— Те са хиляди! — възкликна Арго.

— Прекалено сложно е за мен — обяви Урс. — Колко време ще вървим до реката?

— Привечер трябва да сме там — пресметна Ийми.

— Посоката е вярна — увери ги още веднъж Арго. — Сигурна съм.

— Още нещо — каза Гео. Почвата под опадалите листа стана черна и мочурлива, — Как е стигнала твоята баба до Аптор?

— С хеликоптер — отговори Арго.

— С какво? — попита Ийми.

— Той прилича на малък кораб, който лети във въздуха, и се движи много бързо.

— Нямах предвид начина на придвижване — каза Гео.

— Когато сметнала, че властта на дъщеря й на Лептар е непоклатима, тя дошла на Аптор завинаги. Не знаех това, преди да ме отвлекат. Откакто съм тук, научих много.

— Ние също — отвърна Гео. — Остава само онова нещо на брега.

— Тогава да побързаме — каза Урс. — Едва се влачим, а нямаме много време.

Въздухът лепнеше от влага. От лъскавите сутринта листа сега се оцеждаха капки пода. Бледа светлина проникваше измежду клоните и играеше по листата. Земята се разкаля.

На два пъти дочуха стъпки на невидими животни, жвакащи в мочурливата почва.

— Надявам се да не настъпя нещо, което е решило да отхапе мръвка от ходилото ми.

— Не бой се, ще ти окажа първа помощ — каза Арго. — Стана ми студено — добави тя.