Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 83

— Дъндърхед — каза тя, — знаеш ли колко си миличък, — После запримига и потърка с юмруче очите си. — О, чакай — сети се тя, — вчера в лабораторията направих кисело мляко. Оставих два галона от него да ферментират под клетката на тарантулата. Да не го забравиш там! И се грижи за хамстерите. Моля те, не ги изоставяй!

Това бе последното от двайсет или двайсет и петте сбогувания, последвали поверяването на колекцията от миди, размяната на стихотворения, признаването на авторството на дузина солени шеги и отново и отново поднасяне на почитания към старата Арго и Хама.

Тръгнаха нагоре по конуса на вулкана. Храмът изчезна сред дърветата.

— Имаме два дни на разположение, за да стигнем до кораба — напомни Гео и погледна белезникавото небе.

— Май ще е по-добре да съберем камъните на едно място — каза Урс. — Да не стане някоя беля, че вече знаем на какво са способни.

— Какво искаш да кажеш? — попита Ийми. Урс извади кожената кесия от колана на Гео.

— Дай ми камъка.

Гео се поколеба, после свали кожената връв от врата си. Урс я пъхна в кесията.

— Дано да е на сигурно място там — позасмя се Ийми и пусна вътре и своята верижка.

— Ето и моя — добави Арго, която носеше третия камък, От кордата, с помощта на която се бяха катерили по статуята, тя бе изплела малка торбичка за камъка и я бе окачила на шията си. Подаде го на Урс.

Урс стегна вървите на кесията и я мушна в колана си.

— Е — каза Гео, — да тръгваме към реката и да се връщаме при майка ти и Джорд.

— Джорд? Кой е той? — попита Арго.

— Шпионин на слепите жрици. Човекът, който е отрязал езика на Снейк.

— Отрязал какво…? — Тя спря. — Точно така: четири ръце, я езикът му… Спомням си, във филма!

— В какво? — попита Ийми. — Какво си спомняш?

Арго се обърна към Снейк:

— Спомням си къде съм те виждала!

— Познаваш Снейк?! — учуди се Урс.

— Не. Никога не съм го срещала. Но преди около месец гледах филм за случилото се. Това, което направиха с него, беше ужасно!

— Какво е това филм? — попита Ийми.

— А? О, нещо като видеоекраните, само че виждаш неща, които са станали в миналото. Както и да е, Дъндърхед ми показа този филм преди около месец. После ме заведе на брега и каза, че наученото ще ми помогне да видя нещо там.

— Да видиш нещо? И какво? — Той я хвана за рамото и го разтърси. — Какво трябваше да видиш?

— Но… защо… — уплаши се момичето.

— Защото убиха един мой приятел, а на мен ми се размина на косъм заради нещо, което сме били видели на брега! Само че не знам какво!

— Но… — каза Арго, — И аз не знам. Не успях да го видя и Дъндърхед ме отведе обратно в храма.

— Снейк! — обади се Гео. — Знаеш ли какво е трябвало да видят? И защо са завели Арго там, след като са й показали филма?

Момчето сви рамене. Ийми се обърна към Снейк:

— Знаеш ли или просто не искаш да ни кажеш? Хайде, изплюй камъчето! Искам да разбера какво става и само заради това дойдох чак дотук!

Снейк поклати глава.

— Искам да разбера защо едва не ме убиха — упорствуваше чернокожият моряк. — Ти знаеш и трябва да ми кажеш! — Ийми вдигна заканително ръка.

Снейк изкрещя. Викът се изтръгна от разтеглените гласни струни. Момчето се обърна и побягна.