Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 62

Но това лице!

— Не го ли познаваш? — попита Гео.

— Че това е Джорд! — възкликна Ийми.

— Свързали са се с кораба и вероятно преговарят за нашето връщане там.

— Да можехме само да чуем какво си приказват! — додаде Ийми.

Гео се озърна и взе металните слушалки от стойката пред екрана.

— Тя изглежда чува с помощта на това — каза той, имайки предвид Жрицата, и си постави слушалките.

— Е? — попита Ийми.

Гео се заслуша.

— Да, разбира се — говореше Жрицата.

— Тя е решила да остане в пристанището още три дни, до края на седмицата — докладва Джорд. — Сигурен съм, че няма да чака повече. Все още не знае какво да мисли за мен, а на моряците взе да им омръзва и като нищо ще се разбунтуват, ако останем повече.

— Ще се отървем от затворниците още тази вечер. Няма как да се върнат — обяви Жрицата.

— Задръж ги още три дни. Не ме е грижа какво ще правиш с тях — каза Джорд. — Камъните не са у нея; тя не подозира моята… нашата сила; и със сигурност ще отплаваме в края на седмицата.

— Жалко, че не са у нас, въпреки усилията ни — каза Жрицата. — Но и трите са на Аптор и рано или късно ще попаднат в ръцете ни.

Джорд се изсмя.

— А Хама изглежда не е в състояние да ги задържи у себе си дори десет минути, преди отново да му ги вземат.

— Не ти е работа да съдиш нито Хама, нито Арго — смъмри го Жрицата. — Ти си нает от нас единствено, за да си вършиш работата. Свърши я, докладвай и не обременявай нито себе си, нито нас с мнения. Не са желателни.

— Да, Господарке — отвърна Джорд.

— Тогава довиждане до следващия доклад. — Тя завъртя ключа и екранът посивя.

Гео тъкмо се канеше да свали слушалките, когато чу Жрицата да казва:

— Вървете и подгответе затворниците за жертвоприношението на изгряващата луна. Видяха твърде много.

Жената излезе, Гео смъкна слушалките и Ийми го погледна.

— Какво има?

Гео изключи екрана.

— Кога ще дойдат да ни отведат? — попита Ийми.

— Веднага — отвърна Гео и преразказа дочутия разговор на Ийми, който го слушаше с нарастващо недоумение. Накрая недоумението прерасна в бурно негодувание.

— Защо? — питаше Ийми. — Защо трябва да бъдем принесени в жертва? Какво сме видели, какво знаем? За втори път се оказвам пред лицето на смъртта и искам да разбера най-после какво толкова, по дяволите, знам?

— Трябва да намерим Урс и да се махаме оттук.

— Ей, какво ти стана?

Негодуванието се бе превърнало в загриженост. Гео стоеше със затворени очи и смръщено лице. После внезапно се отпусна:

— Току-що се опитах да изпратя на Снейк съобщения по мисловен път — да дойде тук и да доведе Урс.

— Но Снейк е шпионин на…

— Хама — каза Гео. — И знаеш ли какво? Не ми пука. — Той отново затвори очи. След няколко секунди ги отвори. — Е, ако дойде — дойде. Да тръгваме.

— Но защо…? — започна Ийми, следвайки Гео.

— Защото имам поетическото чувство, че малко четене на мисли ще бъде добре дошло за нас.

Те поеха с бързи крачки по коридора, откриха стълби. ще то, спуснаха се надолу и хукнаха по долния проход. След втория завой се озоваха едновременно с Урс и Снейк в малкия параклис.