Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 61

— Настръхвам, като си помисля.

— А да го наблюдаваш е още по-неприятно. Арго го демонстрира върху Снейк, когато я видяхме за пръв път. Превръща те в автомат.

— Значи тукашната жрица говореше за нашите камъни.

Някакво стълбище изрязваше бял тунел в стената пред тях, и когато го изкачиха, излязоха в друг коридор. За пръв път видяха врати по стените.

— Ей — каза Гео, — някоя от тях може би води навън.

— Чудесно — отвърна Ийми. — Това място започва да ми лази по нервите.

Той отвори една от вратите и пристъпи вътре. С изключение на блестящата белота помещението бе умалено, но точно копие на приземието на „Ню Едисън“. Бръмчаха две динамомашини, а стените бяха покрити с плетеница от тръби.

— Тук няма нищо — отбеляза Ийми.

Отвориха друга врата. В стаята имаше бяла порцеланова маса и стъклени шкафове от пода до тавана, пълни с лъскави инструменти.

— Бас държа, че тъкмо тук са ти отрязали ръката — каза Ийми.

— Сигурно.

Следващата стая беше по-различна. Блясъкът не беше толкова силен и по стените се бе наслоил прах. Гео прокара пръст по него и се загледа в сивкавата следа.

— Тук е по-уютно.

— Наричаш това уют? — посочи Ийми към отсрещната стена. Два екрана ги гледаха от лицето на метална машина. Под правоъгълниците от тъмно стъкло със заоблени краища имаше циферблати и измервателни уреди. Отпред бе поставена стойка с бинокъл и нещо като чифт слушалки.

— Обзалагам се, че тук не е влизал никой от времето, преди тия момичета да ослепеят.

— Така изглежда — каза Ийми.

Гео се приближи до екрана с по-малкото циферблати и завъртя някакъв ключ.

— Защо го направи?

— А защо не?

Внезапно по екрана пробягнаха цветни светлинки — синьо, зелено, червено. Те премигнаха.

— Това са първите цветове, които виждам, откакто сме тук.

Цветовете посивяха, потъмняха, разляха се в неясни петна и след миг екранът им показа гола бяла стая, в която стояха двама млади боси мъже. Единият беше негър с по-светли на цвят длани, а другият — с рошава черна коса и една ръка.

— Ей! — извика Ийми и помаха с ръка. Фигурата от екрана повтори движението му. — Това сме ние!

Гео тръгна напред, онзи от екрана — също. Той натисна някакъв бутон и фигурите избухнаха в цветове. После екранът изцяло побеля.

— Какво е това? — попита Ийми.

— Сигурно е стая, в която няма никой.

Гео отново докосна бутона. Когато екранът се избистри, те видяха столовата. Край дългите маси седяха над сто жени, които навеждаха и изправяха слепи лица над купи с червеникава супа. В ъгъла зърнаха своята маса, която беше празна.

— Сигурен съм, че оттук можем да надникнем във всяко от помещенията на манастира. — Той отново натисна копчето. — Може би ще открием Урс и Снейк.

Още две стаи, после на екрана се показа голямата празна храмова зала със статуята на коленичилата Арго.

— Чакай малко! — извика Гео, когато преминаха към друго помещение.

— Какво?

Там стояха три слепи жени. На едната стена имаше подобен на техния екран, но по-малък. Жените, естествено, не виждаха изображението, но вниманието на Гео бе привлечено от лицето на екрана.

Една от жените беше със слушалки на ушите и говореше пред къс метален прът, докато крачеше из стаята.