Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 40

Животното обърна поглед назад, хукна по брега и се скри в гората.

Гео заразглежда парчето месо в ръката си.

— Няма и капка кръв — каза той озадачен. — Напълно изцедено е.

— Това просто означава, че ще изтрае по-дълго време — каза Ийми.

— Аз няма да ям от това нещо — обяви Урс.

— Става ли за ядене, Снейк? — попита Гео. Снейк сви рамене, после кимна.

— Ти ще ядеш ли?

Снейк потупа корема си и кимна отново.

— Това ми е достатъчно — каза Гео.

Месото скоро зацвърча на огъня, запален с помощта на скъпоценните камъни и наръч съчки. Стичащата се мазнина съскаше по нагорещените камъни, с които бяха оградили огнището. Урс, който седеше настрани, подуши въздуха, премести се по-наблизо, накрая прокара огромните си лапи по косматия си корем и изръмжа:

— По дяволите, гладен съм!

Направиха му място до огъня.

Слънцето вече огряваше върховете на дърветата и след миг светлината му позлати водната повърхност.

— Времето напредва — измърмори Урс, откъсвайки тлъсто парче от месото, и дори наведе глава, за да оближе сока, потекъл по китката му.

— Е, сега вече знаем, че имаме приятели на две места — каза Гео.

— И къде са те? — поинтересува се Урс.

— Там горе. — Гео посочи мястото, където маймуноподобното същество се бе скрило в джунглата. — И там долу — този път посочи към реката.

— Май че си прав — съгласи се с него Урс.

— А това пък ме подсеща за нещо — продължи Гео, обърнат вече към Снейк. — Къде, по дяволите, беше, преди да се появиш снощи? Хайде, викай.

— На брега… — каза Снейк.

— И нашите водни приятели те пренесоха дотук по реката?

Снейк кимна.

— А защо те нямаше на брега, когато ние тримата се събрахме там?

— Още… не… бях… стигнал… там… — каза Снейк.

— А къде беше?

— Кораба…

— Върнал си се на кораба?

— Не… на… кораба — каза Снейк, после тръсна глава — … твърде… трудно… за обясняване…

— Не може да е чак толкова трудно — възрази Гео. — Освен това трябва да знаеш, че въпреки помощта, която ни оказваш, ти си под доста тежко подозрение.

Изведнъж Снейк се изправи и им даде знак да го последват. Те се надигнаха и тръгнаха подире му. Като се изкатериха по брега и навлязоха в гората, Урс, който още дъвчеше, не се стърпя и попита:

— Къде отиваме?

Снейк ги подкани да продължават и с жест им показа, че трябва да мълчат. След минута излязоха на поляната край казармата. От труповете нямаше и следа. Гео забеляза в тревата тоягата на Урс, потъмняла от кръв в единия край. Снейк ги водеше към руините. Слънчевата светлина обагряше в жълто връхчетата на тревата край стените. Снейк се спря, повдигна скъпоценния камък от гърдите на Ийми и го накара да засияе. Предупреди ги още веднъж да не вдигат шум и пристъпи прага на първото празно помещение.

Минаха по пропукания циментов под и стигнаха до зеещия правоъгълник на следващата врата. Снейк хлътна в него. Те го последваха. От оголените водопроводни тръби на тавана висяха гъсто накачени огромни и раздърпани черни чували; те представляваха зловеща гледка на изкуствената светлина от скъпоценния камък. Продължиха нататък, докато стигнаха под един, който висеше по-далеч от другите. Снейк насочи лъча към дъното му и размаха ръка.