Читать «Книга за джунглата (Маугли)» онлайн - страница 112

— Звездите гаснат вече — каза Сивия брат и подуши утринния вятър. — Къде ще лежим днес, защото от днес нататък ще вървим по нови дири?…

ПРОЩАЛНА ПЕСЕН

Това е песента, която Маугли чу зад себе си в джунглата, докато пак отиваше към къщата на Месуа. Балу Аз те водех, малки брате, из пътеките познати — спазвай в новата пътека ти Закона на човека! И макар да те оцапа — слушай свойта мечка сляпа — никога недей се спира, а го следвай като диря! И когато с болки нови твойта глутница те трови или злобно ти се смее, казвай: „Пак Табаки пее!“ И когато тя те мъчи, казвай: „Шир Хан пак се пъчи!“ И когато с ножа крачиш, пак Закона им да тачиш! (Мед и корени в гората пазят от беди децата!) С ветрове, води, треви Джунглата след теб върви! И това е последната приказка за Маугли. Каа Знай добре, че Яростта е яйцето на Страха! Че не мига ли окото, то ще надделее злото! Че върви Учтивостта заедно със Смелостта! И че твой е всеки друм и всеки кът — с открити думи! Над главата си не рипай, гнили клонища не пипай! Глътката си премери ти по сърните и козите, щом окото се забрави, гърлото ще се задави! Спи в бърлоги най-потайни срещу врагове незнайни! Кожата си ти изкъпвай и в мълчание пристъпвай! С ветрове, води, треви Джунглата след теб върви! Багира Аз във клетка съм живяла, хората съм опознала. Знам — детето на Човека следва своята пътека. Никога недей се движи с празно котешко безгрижие и не влизай в мир глупешки със Чакалите човешки! Млъквай, щом ти викат бесни: „Да вървим по дири лесни!“ Млъквай, щом от теб поискат слабите да се потискат! На маймуна не приличай и в хвалби не се увличай! Щом на лов се ти отправяш, дирята да не преправяш — нито вой, ни песен жива настрани да те отбива! С ветрове, води, треви Джунглата след теб върви! Тримата заедно Там, където вечер свети и цъфти Червено цвете, и започват страховете, там, където в нощи черни сянка само ще се мерне и ще чуеш стъпки верни, там, където в сутрин ранна Ще те мъчи мъка странна като незарасла рана — с ветрове, води, треви Джунглата след теб върви!

ЗА КНИГАТА И АВТОРА

Джоузеф Ръдиард Киплинг е роден през 1865 г. в индийския град Бомбай, където баща му бил директор на училище по изящни изкуства. В Индия момчето прекарва своя „златен век“, както по-късно Киплинг определя първите шест години от живота си. В родния дом той научава хинди и слуша омагьосан индийските приказки, разказвани му от неговата бавачка.

През 1871 г., както било прието сред британските семейства, малкият Ръдиард е изпратен заедно със сестра си в частен пансион в Англия. След райското великолепие на Индия Киплинг определя петте години в пансиона като „ад с всичките му мъки“. От 1878 до 1882 г. юношата учи във военноподготвителен колеж в Девъншир. Там започва първите си литературни опити, а директорът на колежа преценява веднага таланта му и го насърчава да пише.

На седемнадесет години Ръдиард Киплинг се връща в Индия (1882). Седем години работи като журналист, обикаля и опознава цялата огромна страна. Започва да пише поезия и публикува първите си разкази. В периода 1886–1888 издава четири книги, които му спечелват популярност дори в Англия. Като кореспондент на различни вестници предприема няколко големи пътувания до Япония, САЩ, Южна Африка, Нова Зеландия и Австралия.