Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 67

И не бях ли и аз виновна за това? Тя си спомни ядосана, че в един момент дори си мислеше че Улвъртън, Брет, я привлича. Брет — кратката форма на Бретон, името, дадено му в чест на родното му място. Откъде бе чула за това? О, да, лейди Уорбритън. Бъбрива стара сврака, но доста безобидна в сравнение с някои други членове на висшето общество, които обсъждаха съдбите на мъже и жени и съсипваха живота им, без да им мигне окото, докато изискано пиеха сутрешния си чай. По-скоро тези, които вече бяха станали. Другите се излежаваха, докато не станеше време да станат и лениво да се облекат за обяд, преди да започнат своя ден, изпълнен с безкрайна смяна на тоалети, размяна на визити, езда в парка или кратки разходки. Смисълът бе да бъдат на показ, да оглеждат и да бъдат оглеждани.

Безкрайна показност и непрекъсната смяна на тоалети — за пътуване с карета, за парка, за закуска, за езда, за опера, дори за разходка по улицата — беше въпрос на престиж роклите да се сменят при всяко излизане независимо по какъв повод. И ето я сега, останала без нито една собствена дреха — красивата й синя рокля лежеше разкъсана на пода до коприненото й дантелено бельо.

Ако не беше толкова бясна, щеше да се чувства унизена в това окаяно положение. Но не мога се отдавам на празни самосъжаления сега — помисли си — не и когато трябва да реша какво да правя по-нататък. Съдбата ми в Лондон е решена. Ще бъде невъзможно да остана в Англия. Бедният папа Пиърс, ще бъде съкрушен да научи, че надеждите, които е хранил за мен, са съсипани. Какво мога да направя? Не мога да се върна в Индия. Не и след като той ме отпрати оттам, и освен това слуховете за моето унижение могат да стигнат и дотам. О, не — ами ако — не, никой не би могъл да е толкова жесток да спомене на папа Пиърс!

Това Кайла не би могла да понесе. Той я обичаше толкова много, като своя собствена дъщеря, и толкова често тя съжаляваше, че не той е истинският й баща. Но горещите желания бяха за децата, а сега тя бе станала жена. Сега трябва да вземе съдбата си в ръце и да не позволи други да решават вместо нея. Няма да бъде лесно. Много по-лесно бе да се остави в ръцете на другите и да се преструва, че е доволна от съдбата си. Не можеше да направи това. Тя не беше като тях.

Те не се съпротивляваха при намесата на другите, които решаваха как и с кого да протече животът им. Не! Това вече остана зад гърба й. Както и всичко останало.

Колко странно — Улвъртън съсипа живота й и в същото време й даде ново начало. Защото Кайла взе решение. Загуби доброто си име, загуби девствеността си — какво още й остава да губи? Може би по някакво странно стечение на обстоятелствата той всъщност й бе направил услуга. Тя никога нямаше да успее да получи от него каквото иска — нямаше да възстанови доброто име на майка си, нито дори да получи пари, които да послужат за зестра, за да се омъжи за някой скучен млад мъж, с когото да заживее в спокойната провинция, да отглежда децата си и да вехне, докато не стане като празна черупка, като магарешки бодил — пухкав и привлекателен външно, но достатъчно лек, за да се люлее и мята при всеки повей на вятъра.