Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 2

Казано й бе никога да не влиза нощем в стаята на майка си, а да извика Мари. Мари обаче сега я нямаше. Свещта в стаята й бе угаснала и тъмнината обграждаше леглото й с огромни заплашителни сенки.

Сега мъжът бе точно пред маман и тя виждаше само неговия гръб. Бялата му напудрена перука бе завързана на опашка. Маман извика отново с тих глас, робата й падна на пода в пурпурен поток.

Кайла изхлипа с впити в тях очи. Нещо не беше наред. Маман на никого не би позволила да я види съблечена. Сега мъжът отново я докосваше, като едновременно с това събличаше собствените си дрехи. Кайла направи усилие да се сдържи, но се разплака, чувайки отново тихия странен звук — болезнена като стон въздишка.

— Какво е това? — Маман се изправи, като отстрани мъжа от себе си и протегна ръка към робата. Тогава видя Кайла и лицето й пребледня като платно. Тя произнесе на френски: — О, Боже мой! Не! Милото ми момиченце…

Мъжът се обърна. Той изглеждаше толкова раздразнен, че Кайла не посмя да се вгледа в лицето му, макар че усещаше втренчения му поглед, впит в лицето й.

— Кое е това дете?

— Дъщеря ми, милорд. Моля, позволете ми да я сложа обратно в леглото.

— Не, доведи я тук. Твоята дъщеря значи. Каква измамница само. Нищо не си ми казала досега. Господи, тя е много красива. Като майка си, нали? Ела тук, дете. Как се казва?

Маман се поколеба, загърна се плътно с робата си и каза тихо:

— Кайла.

— Кайла… Необичайно име, и все пак познато. Не съм ли го чувал преди? Всъщност няма значение. Отива й, тя е необикновено красива. Ела при мен, казах. Ето, седни на коленете ми и аз ще погаля красивите ти руси коси.

Кайла се дърпаше, но мъжът я дръпна към себе си, вдигна я и я постави на коленете си. Той се изви леко към нея и я притисна твърде силно към себе си. Това не й хареса. Миришеше на вино и разни други неща, които тя не знаеше какви са, но й бяха противни. Жълта коприна покриваше бедрата му, завързана при коленете с алени панделки и диамантени катарами. Тя не смееше да го погледне в лицето, затова фокусира поглед върху проблясващите катарами.

— Красиво дете… Толкова русо момиченце, с розови бузи. Перфектно. — Той я притискаше твърде силно, ръцете му мачкаха нощничката й около талията, пръстите му бяха дебели, бели и меки и милваха откритите й от дръпнатата дреха колене. Тя се сви и вдигна тревожен поглед към майка си.

Лицето на майка й беше бледо. Пръстите й здраво притискаха робата към тялото й.

— Милорд, тя все още не е навършила четири години. Моля ви.

— Прекрасно дете. Толкова малко и невинно. Недокоснато от живота — гласът му звучеше дрезгаво и се бе появила някаква странна нотка, която явно не хареса на майка й, защото тя бурно реагира.

— Веднага я пуснете, милорд. Не ви позволявам. — Маман пристъпи напред и я изтръгна от ръцете на мъжа, като я прегърна здраво. Кайла успя да зърне за момент бледото му лице на черни петна, с гъсти надвиснали вежди над полупритворените воднисти очи.