Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 160

— Размахваме различен флаг всеки път, когато идваме тук — отбеляза Годфри. — Изглежда, това не прави никакво впечатление на тези негодници.

— И на мен — Брет се изправи с разкрачени крака за равновесие и после мина от пирогата на брега, като сръчно завърза малката лодка с няколко намятания на въжето. Чуваше се шумно цамбуркане, непрекъснат шум, който издаваха скачащите в сумрачните плитчини гигантски жаби. Рояци комари шумно бръмчаха и той ги гонеше нетърпеливо, докато чакаше Годфри.

— Дано тези проклети гадини мирясат през зимата.

Годфри вдигна рамене.

— Тук е твърде топло, дори и за октомври, който тази година бе по-хладен. Един мъж на кораба каза, че според него необичайните температури се дължат на изригване на вулкан в Пасифика. Избълвал пепел и скали в радиус от много мили наоколо. Слънцето не се виждало изобщо за няколко седмици.

Когато Брет не отговори, Годфри се усмихна под мустак. Той беше в кисело настроение вече три месеца, откакто Кайла изчезна от Лондон. Какво очакваше? Че ще чака да бъде захвърлена? Не, колкото и малко да я познаваше. Тя имаше характер, тази жена имаше дух и въпреки всичко, което й се случи, нямаше да допусне Брет да я унижава. Сигурно затова той не можеше да я забрави и беше толкова ядосан, че тя разруши плановете му и направи каквото поиска, а не каквото той й нареди. Разбира се, всеки негов опит да му отвори очите, Брет посрещаше враждебно, с типичния вледеняващ поглед, с който искаше да смрази кръвта във вените на всеки. Но Годфри познаваше Брет отдавна и студенината му не можеше да му въздейства. Не, той трябваше сам да разреши този проблем, като приеме станалото или се опита да го промени, но не и да остави така нещата, сякаш не го интересуват.

Брет беше на няколко крачки пред него. Един от мъжете край близкия огън се отдели от групата и дойде да ги посрещне. Усмивката му разкри ред бели зъби, които разполовиха тъмното му лице.

— Отново сте в Луизиана, приятелю мой. Радвам се да ви видя, вас и вашия страховит партньор. Ще останете ли по-дълго този път?

— Достатъчно дълго, за да свършим малко работа, капитане — Брет се усмихна и с кимване прие от Жан Лафит протегнатата бутилка. — Карибски ром, предполагам?

— Само най-доброто. Или най-лошото, зависи от гледната точка. Хайде, приятелю, ела, седни до огъня, където димът гони малките гадинки. Липсвахте ни в Братария. А вашата стока? Все още ли пренасяте?

— Ако е така, не бих ви казал. Цените ви са твърде ниски, когато купувате, и много високи, когато продавате.

— Вашето мнение ме наранява — Лафит сложи ръка на гърдите си, но усмивката му остана дружелюбна, докато ги водеше към скупчените край огъня мъже. Групата бе наистина живописна и се състоеше от пирати, престъпници, избягали роби и мъже с неясен статус според Годфри. Повечето бяха французи, испанци, американци и англичани, имаше и няколко кубинци.