Читать «Спящият крал» онлайн - страница 51
Роналд Хан
На човек му идеше да си скубе косите! Сега бяха освободени от смъртния ужас, че бомбите на Де Броли ще избухнат в черепите им, но, от друга страна, не смееха да направят нито крачка към свободата. Седяха буквално между чука и наковалнята. Нюсли и техният чуждестранен легион ги смятаха за шпиони на Мьоцли — и обратно! Не се осмеляваше да предположи каква участ ги очаква, ако отново попаднат в ръцете на войските на Де Броли.
Лудият милиардер и съветниците му щяха ли да им повярват, че с газовите гранати са елиминирали Сивите кардинали в Златната гробница?
След десет секунди той се препъна от ствола на едно дърво и заби носа си в калта. Когато вдигна глава, видя лицата на три фигури с шлемове. Едната насочи дулото на пушката към тях.
Аруула и Зеп спряха.
— Изпълнихме задачата — каза бързо Мат. — Заведете ни при вашия крал!
Мъжете с шлемовете ги подкараха пред себе си с насочени оръжия. Малко след това пред тях изплуваха очертанията на вилата. От тресавището се вдигаше към небето синкава мъгла и в настъпващия здрач превръщаше околността в призрачен ландшафт.
Във вътрешността на храма гъмжеше от въоръжени хора: с пушки, пистолети, мечове, арбалети, копия, секири и боздугани. „Божественият император на всички известни светове“ носеше колан с наредени на него патрони и два „Колт“-а 45-ти калибър. Весело се хилеше, сякаш ставаше дума за очистване на галактическата му империя от някакви зли нашественици. Тюрбанът от превръзки му придаваше вид на шейх от старите времена.
— Командир Дракс! — каза Де Броли и тупна въодушевено Мат по рамото. — Вие успяхте ли и приспахте ли превратаджията финансов министър?
— Заповедта изпълнена, Ваше Величество — рапортува Мат и отдаде чест по-напето дори от тогава, когато получи дипломата си за офицерски кандидат в Уест Поинт. — Бандата превратаджии е в дълбок сън! Можете да влезете само през задната врата, която нашият приятел Зеп любезно остави отворена. — Намери за по-добре да направи така, сякаш се идентифицираше с плановете на Де Броли. — Само ако смея да помоля да ни махнете интелигентните бом…
— Но, командир Дракс — каза Де Броли и отправи чистосърдечен поглед нагоре, — нима мислите, че съм толкова наивен, та просто да повярвам на думите ви? Да приемем, че сте сключили пакт с финансовия министър Нюсли и ме примамите в капан?
Мат си придаде отчаян вид.
— Естествено ще деактивирам бомбите
— Бумм! — повтори като ехо Мат.
—
— Да,
— Добре — каза Мат. — Тъй като не се съмнявам, че ще имате успех, ще чакаме завръщането Ви, Ваше Величество.