Читать «Спящият крал» онлайн - страница 50
Роналд Хан
— Бях
— Централно служебно предписание 201 248 — NCC–1701: Валидна е винаги
— Детонация след 7 часа и 56 минути.
— Ако ти избухнеш по-рано, саботираш моята задача. Деактивирай се.
— Не
— Това е метеж!
— Е, и? Аз
— Имаш функционална повреда! — Деактивирай се!
— Ти
Мат не вярваше на ушите си. На Ото Фортенски, изобретателя и програмиста на интелигентната бомба, му е хлопала някоя дъска. Но това вече не го смущаваше. Това че съпреживя с гънките на мозъка си дискусията на продуктите на Фортенски беше по своему достатъчно.
— Тогава ме принуждаваш да отида
— Какво ще рече това?
— Аз ще те деак…
— Аз ще те деактиви…
Мат долови кратко изщракване, после доби чувството, че усеща лек дъх на изгоряло. Механичните гласове замряха. Кръвообращението му отново се подобри.
Изправи се и измери с поглед гномите зад масата, които с малки салфетки бършеха оцапаните си сака. Изгледаха го с леко отвращение.
Беше оставил най-лошото зад себе си. В спора за своята компетентност интелигентните бомби стигнаха до единственото логично заключение: Взаимно се обезвредиха.
Зеп и Аруула се надигнаха и заозъртаха объркано наоколо. Без съмнение не бяха разбрали нито дума от странния разговор, който се е провел и в техните глави. И така беше добре, защото Нюсли не биваше да узнаят нищо за това. Докато стояха в Златната гробница, пред която гъмжеше от гуули, трябваше да се преструват, сякаш са в ръцете им до гроб.
— Ще се върнете обратно при Мьоцли и ще подготвите храма
— Чичо Гнепф — каза Зеп потресен. — Не можеш да сториш това!
— Знаете какво трябва да направите — рече Гнепф. — Нашите войски ще ви следват. Щом като в храма всичко заспи, ще размахате бяла кърпа. Тогава ние ще влезем, ще вземем пушкалата им и ще ги принудим да извадят бомбите от вас. — И той като братята си прие изражението на психопат, характерно за хора, които прекарват живота си, разигравайки на зарове златни кюлчета на разсеяна светлина в задни стаи.
На Мат вече всичко му беше ясно: Нюсли бяха същото куку както крал Клаудиус. Искаха само да се доберат до оръжейния му арсенал и да елиминират един досаден конкурент, за да затвърдят властта си в кантон Цюри.
Да вървят по дяволите тези луди!
Сами по себе си Мат, Аруула и Зеп биха могли с весели песнички на уста да потънат в нощта. Ала нямаха друг изход, освен да се завърнат в онези полета, през които неотдавна бяха пропълзели и пробягали. Следваше ги плътно една озъбена команда гуули, която гореше от желание да овладее с щурм резиденцията на крал Клаудиус в мъгливото тресавище.
Мат и другарите му отново бързаха през дивата пустош, през храсти и тръни. По едно време гуулите останаха назад. Мат предположи, че нарочно са се шмугнали в храстите, за да не ги забележат евентуални съгледвачи на Мьоцли. Не се съмняваше, че зорко следяха него и другарите му.
