Читать «Спящият крал» онлайн - страница 39

Тържественото му шествие толкова много намирисваше на бездарна комедия, че Мат с мъка сдържаше смеха си.

Всъщност за смях нямаше и никакво основание, защото до краля стояха трима господа в тъмни раса и с каменни физиономии наблюдаваха бегълците. Отляво и отдясно на Мат, Аруула и Зеп се наредиха пет-шестима мъже с пистолети, с шлемове и доспехи като преторианците на Цезар. Мат почти не се осмеляваше да се обърне. Бягството беше по-скоро безсмислено. За миг щяха да ги направят на решето.

— Какво означава дръзкото хилене на лицето му? — попита сърдито Де Броли. Отхапа от ябълката и заканително посочи с пръст командир Дракс. — Не знае ли кой стои пред него?

Мат го гледаше втренчено. Нищо не му хрумваше.

— Той е пред Клаудиус Първи — каза Де Броли високомерно, — божественият император на всички известни светове.

— На колени, кучи, га хортуваш с краля — каза гърлен глас зад Мат.

Нямаше съмнение, продължилото с векове преохлаждане беше увредило царствения мозък на Негово Величество. Макар и съвсем буден, сега Спящият крал беше напълно изкуфял.

Само небето знаеше какви са плановете му…

„Този път поне да ме бяха удряли на друго място“ — помисли си Мат, когато отново дойде на себе си. В главата му сякаш се извършваха усилни пътностроителни работи. Всички кокали го боляха.

Когато отвори очи, утрото сивееше. Отново беше в стаята в кулата. Когато погледът му попадна върху прозореца, съзря Аруула. Държеше Зеп Нюсли на раменете си. Гномът наблюдаваше от прозореца и коментираше с тих глас нещо, което виждаше там.

— Айайай — измърмори той, — тези не изглеждат никак добре… Виж онзи…

Мат с мъка се надигна. Когато застана на краката си, силно му се зави свят. Отвън нахлуваше в ушите му някакво бъбрене. Освен това чуваше множество стъпки на ботуши. Звучаха по-скоро като грохнали и пострадали, отколкото напети.

Когато стигна до прозореца и с охкане се подпря на перваза до Аруула, съгледа около двайсетина омаломощени братя на ордена, които се олюляваха от гората към храма. И дума не можеше да става за стройна маршова колона. Повечето воини изглеждаха, сякаш се бяха счепкали с тараци. Шлемовете им бяха очукани, железните ризници — с кървави петна и разцепени от саблени удари. Мнозина от тях държаха в ръцете си изкривени или счупени мечове. Целият боен отряд създаваше впечатлението, че е оставил зад себе си голямо военно фиаско. В утринния сумрак погледът на Мат попадна върху куцукащите фигури с разкървавени носове, подути очи и беззъби уста.

Божественият император на всички известни светове, който вървеше начело на разнебитената си войска, залиташе както при въздействието на 4,8 промила алкохол. Плешивият му, осеян с петна като от изгорено череп създаваше впечатлението, че е влязъл в съприкосновение с насмолена факла. Двама първосвещеници, чиито раса се бяха превърнали в дрипи, го подпираха, макар че и сами едва се държаха на краката си. Славната войска на Клаудиус Първи изглеждаше, сякаш беше преживяла своето Ватерло.