Читать «Спящият крал» онлайн - страница 38

Аруула кимна, макар че Мат знаеше добре, че тя няма и най-малка представа, защото още като малко дете е била отвлечена от царството на Тринайсетте острова.

А че тя разбираше нещо и от сделки, пролича незабавно.

— При условие, че помогнеш да се измъкнем.

Зеп понечи да каже нещо, но беше прекъснат. Вратата шумно се отвори. Мъжете с шлемовете се върнаха обратно, посочиха подноса и изръмжаха на Зеп да се разкара. Зеп се подчини на силата, махна с ръка на новите си приятели и напусна помещението.

Няколко минути по-късно вратата отново се отвори. Зеп застана на рамката й и размаха ключ.

— Елате с мен… — каза той тихо и им махна с ръка.

Колкото и стъписани да бяха Мат и Аруула, не чакаха да им се казва втори път. Бързо последваха гнома в коридора. Когато стигнаха до едно стълбище, изчервявайки се, Зеп, сякаш се оправдаваше, каза:

— Пазачът изгуби ключа. Аз само го вдигнах.

След три крачки Мат видя как на минаване покрай друга врата измъкна ключа от нея и същият светкавично изчезна под наметката му. При стълбището открадна свещ от декоративен свещник. Самия свещник пренебрегна, вероятно защото беше завинтен. На Мат постепенно му стана ясно в какво са спипали шпионина на Сивите кардинали. Той си беше отявлен крадльо. Че бролианите не му бяха направили ушите още по-дълги, показваше, че поне не са изроди.

„От друга страна — помисли си той, когато погледът му попадна върху локаторите на Зеп, — не знам как са изглеждали ушите му, преди да влезе тук…“

Мат вече не беше съвсем сигурен дали гномът наистина работи за Сивите кардинали. Евентуално можеше да е само един патологичен крадец и лъжльо. Но в момента нямаха друг избор. Трябваше да се доверят на Зеп Нюсли.

— Имайте ми доверие — каза Зеп, сякаш беше прочел мислите на Мат, когато един етаж по-надолу се притиснаха до една ниша. Шум от енергични стъпки достигна до ушите им. — Ще ви измъкна оттук. И тогава Аруула ще ми каже как да намеря царството на Тринайсетте острова…

Крачките се приближаваха отдолу. Неколцина мъже трополеха нагоре по стълбището. Мат чуваше дрънченето и звънтенето на метал.

Погледът на Зеп блуждаеше от врата към врата. Мат започна да се поти.

— Натам… — Зеп дръпна крачола на Мат и се втурна към отсрещната страна на коридора. — Там сме на сигурно място.

Мат отвори рязко вратата и безшумно се вмъкна в помещението. Аруула го следваше по петите — и спря като вкаменена.

Зад тях стъпките завиха около ъгъла.

Като малко момче Мат често се питаше как ли живее един крал. За съжаление в родния му град Ривърсайд нямаше крале.

Във всеки случай у Клод де Броли нямаше нищо кралско. Нищо че полагаше големи усилия с помощта на обшита в хермелинова кожа мантия, шестовърха корона върху квадратния си череп и ябълка в ръката да изглежда като такъв.