Читать «У дома си е палача» онлайн - страница 9

— Той ми обясни какво разбира под работа като хората от негова гледна точка. Иска две неща, като пълната история не е необходима за нито едно от двете. Поиска да бъде охраняван от добри бодигардове и поиска Палача да бъде намерен и обезвреден. Вече съм се погрижил за първата част.

— И искаш от мен да се погрижа за втората.

— Точно така. Ти потвърди мнението ми, че си човекът за тази работа.

— ясно. Осъзнаваш ли, че ако това нещо наистина има чувства, това много ще прилича на убийство? От друга страна пък ще бъде принос в разрушаването на скъпа правителствена собственост.

— Ти по кой начин гледаш на него?

— Гледам на него като на работа.

— Ще я поемеш ли?

— Необходими са ми повече факти преди да реша. Като например кой е клиентът ти? Кои са останалите оператори? Къде живеят? С какво се занимават? Какво…?

Той вдигна ръка.

— Първо, — каза, — нашият клиент е Почитаемият Джес Брокдън-старши, сенатор от Уисконсин. Разбира се, дискретността е най-първата ни грижа.

Кимнах. — Помня, че се занимаваше с космическата програма преди да навлезе в политиката. Но не бях запознат с подробностите. Той лесно би могъл да получи правителствена защита-

— За да я получи, очевидно ще се наложи да им каже нещо, за което не иска да говори. Вероятно ще навреди на кариерата му. Просто не знам. Не ги иска. Иска нас.

Отново кимнах.

— Ами останалите? И те ли ни искат?

— Точно обратното. Изобщо не споделят мнението на Брокдън. Май си мислят, че е донякъде параноик.

— Тези момчета колко добре се знаят един друг?

— Живеят в различни части на страната, не са се виждали от години. Но от време на време поддържат връзка.

— Базата за подобна диагноза, май е доста рехава

— Една от тях е психиатър.

— О. Коя точно?

— Името й е Лейла Такъри. Живее в Сен Луис. Работи в тамошната градска болница.

— И значи никой от тях не е ходил при никакви власти — федерални и местни.

— Точно така. Брокдън се е свързал с тях, когато чул за Палача. По това време е бил във Вашингтон. Казали са му, че се е върнал и той е успял да потули историята. Опитал се да се свърже с всичките и в процеса разбрал за Бърнс, свързал се с мен и се опитал да убеди останалите да приемат закрила от моите хора. Не пожелали. Когато говорих с нея, Д-р Такъри отбелязала — съвсем правилно — че Брокдън е много болен човек.

— Какво му е?

— Рак. На гръбнака. Нищо не могат да сторят, болестта се е загнездила и дълбае. Той дори ми каза, че според него разполага с не повече от шест месеца, за да прокара някакъв много важен закон — новия закон за криминална реабилитация. — Признавам, че когато разговаряхме за това звучеше малко параноично. По дяволите! Кой не би бил? Д-р Такъри, обаче, го вижда като пациент и не смята, че убийството на Бърнс е свързано с Палача. Мисли, че е било просто банален обир, който е завършил зле, крадецът е бил изненадан или се е паникьосал, може и да е бил дрогиран, и тъй нататък.

— Значи тя не се страхува от Палача?

— Каза, че е в положение да познава съзнанието му по-добре от всички останали, а и не била специално замесена.

— Ами другият оператор?