Читать «У дома си е палача» онлайн - страница 7

— В този момент би ли могъл да бъде сметнат за робот?

— Роботът е машина, която изпълнява операции в съответствие с процедурите в програмата си. Палачът, забележи, е взимал решенията си сам. И аз подозирам, че този опит да се създаде нещо, толкова близко по структура и функции до човешкия мозък, очевидно е довел до заложена неминуема произволност на модела. Той не е бил просто машина, изпълняваща определена програма. Прекалено сложен е бил. Вероятно това го е довело до срива.

Дон се засмя.

— Фаталната свободна воля ли?

— Не. Както ти казах, те сложили в кюпа прекалено много неща. Куцо и сляпо с какви ли не проекти за домашни любимци, пригодни за целта, и разни хитове на търговския небосклон през този сезон. Ще ти дам пример — момчетата психолози имали някаква приумица, която искали да изпробват върху него и го направили. Номинално Палачът бил уред за комуникации. Всъщност, на тях им било много любопитно дали нещото има истински усещания.

— А той усещал ли?

— Отчасти, по един ограничен начин. Това, което предложили да стане част от първоначалната оперативна верига, било устройство за изпращане на слаби индукционни полета в мозъка на оператора. Машината приема и усилва образците на електрическа активност, бидейки свързана с — да го наречем „мозъка“ на — Палача, прекарва ги през комплексен модулатор и ги изпраща във вид на импулси в индукционното поле на главата на оператора… В момента не съм на собствената си почва, а в тази на Вебер и Фехнер, но невронът има праг, над който се включва, и под който не се включва. В един квадратен милиметър от церебралния кортекс някакви си четиридесет хиляди неврона са сбити по такъв начин, че всеки един от тях има стотици синапсни връзки с останалите около него. Във всеки даден момент някои от тях може да са под прага си на чувствителност, докато други са в състояние, наречено навремето от Сър Джон Икълс „критично равновесие“ — готови да задействат. Дори един да бъде доведен над критичния праг, той може да доведе до освобождаването на заряда на стотици хиляди други неврони в рамките на двадесет милисекунди. Пулсиращото поле е било предназначено да осигури именно такъв стартов ефект по достатъчно избирателен способ, че да даде на оператора представа какво става в мозъка на Палача. И обратното. Палача е трябвало да има своя вградена версия на същото нещо. Мислели са, също, че това може да го очовечи по известен начин, и той ще може да цени стойността на работата си — и да развие нещо като лоялност, да го кажем.

— Смяташ ли, че това може да е допринесло за последвалия срив?

— Възможно е. Кой би могъл да е категоричен в такава случила се един единствен път ситуация? Ако искаш предположение, бих казал „Да“, но това е само догадка.

— А-ха, — каза той, — а какви са били физическите му възможности?

— Антропоморфен дизайн, — казах, — и защото е бил първоначално телефакториран и поради психологическите основания, които споменах. Можел е да пилотира собствен малък космически съд. Без необходимост от животоподдържащи системи, естествено. И той и корабът се захранвали от топилни агрегати, така че горивото не било съществен проблем. Саморемонтиращ се. Способен да проведе огромно разнообразие най-сложни тестове и измервания, да направи наблюдения, да съчини доклади, да научава нова материя, да предава тук откритията си по ефира. Способен да оцелее буквално навсякъде. Фактически, на външните планети той се нуждаел от по-малко енергия — по-малко била работата за охладителните агрегати, поддържащи този свръхохладен мозък в центъра на тялото му.