Читать «У дома си е палача» онлайн - страница 11

— Не изпитвам никакви съмнения относно това, че е невротик, — каза Дон, — Виж това.

Той взе палтото си и извади сноп листа от вътрешния джоб. Порови в тях и ми подаде един.

Това беше бланка на конгреса, върху която имаше бележка, нахвърляна нечетливо и небрежно с едър почерк. „Дон“, — гласеше тя, „Трябва да те видя. чудовището на Франкенщайн току-що се върна от там, където го запратихме и търси мен. Цялата проклета вселена иска да ме смаже. Обади ми се между 8 & 10. — Джес.“

Кимнах, посегнах да му я върна, спрях се и все пак му я подадох. Триста вещици и сто дяволи!

Отпих глътка кафе. Смятах, че отдавна се бях отказал да се надявам за такива неща, но бях забелязал нещо, което тутакси ме обезпокои. В полето, където се отбелязват подобни работи, бях видял, че Джес Брокдън е в комитета за преразглеждане на програмата за Централната Банка за Данни. Припомних си, че този комитет трябваше да разработи серия препоръки за реформи. От друга страна, не можех да се сетя каква беше позицията на Брокдън по която и да е от засегнатите теми, но — о, по дяволите! Проектът вече беше прекалено грандиозен, за да претърпи каквито и да е значителни промени… Но това беше единственото истинско чудовище на Франкенщайн, за което ме беше грижа и винаги съществуваше възможността… От друга страна — Пак по дяволите! Какво щеше да стане, ако го оставех да умре при положение, че съм имал възможност да го спася, а той е бил този, който…?

Отпих още една глътка кафе. Запалих още една цигара.

Можеше да съществува начин да се направи без Дейв изобщо да влиза в картината. Можех първо да поговоря с Лейла Такъри, да разровя убийството на Бърнс, да се държа в течение на новите разкрития, да науча повече за онзи съд в Залива… Можеше да ми е по силите да свърша нещо, дори това да се окажеше отрицание на теорията на Брокдън, без пътеките на Дейв и моята изобщо да се пресекат.

— Имаш ли спецификациите на Палача? — попитах.

— Ето ги.

Той ми ги подаде.

— Полицейския доклад за убийството на Бърнс?

— Ето го.

— Координатите на всички участници и разни основни данни за тях?

— Ето.

Мястото или местата, където мога да се свържа с теб през следващите дни — денонощно? Тази работа ще изисква известно координиране.

Той се усмихна и взе писалката си.

— Доволен съм, че си на борда. — рече.

Пресегнах се и почуках барометъра. Поклатих глава.

Събуди ме звъненето на телефона. Рефлексът ме запрати през стаята, където го включих на високоговорител.

— Да?

— Господин Дон? Осем часът е.

— Благодаря.

Свлякох се в креслото. Аз съм това, което може да се нарече бавен старт. Всяка сутрин проявявам склонност да преразглеждам филогенезата. Основни типажи пъплят сантиметър по сантиметър към сивото ми вещество, за да затворят веригата. Много бавно изнамерих в тази сбирщина някакво пернато и избрах с хищните си нокти няколко цифри. Изграчих на гласа, който ми отвърна желанието си за храна и много кафе. След това се повлякох обратно към мястото на люшкащите се води, за да подновя контакта си с първичното.