Читать «У дома си е палача» онлайн - страница 16

— Добре, приемам забележката. — Но какво ще кажете за това мое заключение?

— Вие се опитвате да кажете, че ако съзнанието му е оцеляло, той трябва да ни мрази. Това ми прилича на нечист опит за призоваването на духа на Зигмунд Фройд; смесица от Едип и Електра, решен да унищожава родителите си — създателите на всяка една от неговите мъки, грижи, безпокойства, жигосали впечатлителната му душа в ранна и беззащитна възраст. Дори Фройд не е имал определение за това нещо. Как да го наречем?

— Може би Хермациев комплекс? — предложих аз.

— Хермациев ли?

— Хермафродит, с тяло съединено с това на нимфата Салмацис. Просто направих същото с имената им. Такова същество би имало четирима родители, срещу които да се възправи.

— Остроумно. — рече тя, усмихвайки се. — Хуманитарно-историческото образование ако не друго, поне е извор на задължаващи метафори, изместващи размишленията. Тази специално е необоснована и свръх антропоморфна. — Искахте мнението ми. Добре. Ако Палача е преминал през всичко това, то е станало единствено благодарение на разликата между невристорния и човешкия мозък. От собствения си професионален опит заявявам, че човек не може да изживее подобна ситуация и да остане стабилен. Ако Палача е успял, той трябва да е преодолял всички противоречия и конфликти, да е овладял и да е разбрал ситуацията в такива подробности, че не вярвам това, което е останало да има нещо общо с подобна ненавист. Страхът, несигурността, нещата, които подхранват омразата би трябвало да са вече анализирани, асимилирани, превърнати в нещо по-полезно. Вероятно ще има отвращение, може би акт на независимост или самоутвърждаване. Това беше една от причините да предположа, че е върнал само кораба.

— Значи вашето мнение е, че Палача днес съществува като мислещ индивид и това е единственото отношение, което той има към бившите си оператори: Той не би желал да има нищо общо с вас?

— Правилно. Съжалявам за вашия Хермациев комплекс. Но в подобен случай трябва да търсим съзнанието, а не душата. А ние виждаме две неща: Шизофренията би го разрушила, а успешното разрешаване на проблема би изключвало отмъщение. И в двата случая не виждам причина за безпокойство.

Как бих могъл да й го кажа тактично? Реших, че не мога.

— Всичко това е прекрасно, — казах, — така както ми го представихте. Но ако се абстрахираме от чисто психическото и чисто физическото, би ли имало някаква обособена причина той да желае смъртта на всички ви — това е един недвусмислен старомоден мотив за убийство, основан предимно на събития и нямащ нищо общо с начина по който функционира мисловният му апарат?

Не беше възможно да прочета нещо по изражението й, но имайки предвид заниманията й, не би трябвало да очаквам нещо повече.

— Какви събития? — каза.

— Нямам понятие. Затова попитах.

Тя поклати глава.

— Боя се, че и аз нямам понятие.

— Тогава казаното дотук ми е достатъчно. — рекох, — Не се сещам какво повече да ви питам.

Тя кимна.

— И аз не се сещам какво повече да ви кажа.