Читать «У дома си е палача» онлайн - страница 15

Роджър Зелазни

— Защо това не е било предвидено? — попитах.

— А! — каза тя с усмивка. — Първоначално чувствителността на невристорния мозък е била недооценена. Считало се е, че операторите просто прибавят данни в линейна последователност и че това ще продължава до достигането на една критична маса, в зависимост от конструкцията на модела или от картината на света, която тогава ще служи като отправна точка за израстването на съзнанието на самия Палач. И наистина е изглеждало, че нещата се подреждат точно така.

— Обаче това, което всъщност се е случило е феномен, равносилен на внушение. Били са наложени извън дидактичните ситуации вторични характеристики от съзнанията на операторите. Те не са се проявили незабавно, поради което не са били забелязани. Останали са латентни, до момента, в който съзнанието се е развило достатъчно, за да ги разбере. А след това е било прекалено късно. Неочаквано се е сдобил с четири допълнителни индивидуалности и не е могъл да ги координира. Опитал се е да ги разграничи и е станал шизоиден; опитал се е да ги обедини и е изпаднал в кататония. В крайна сметка се е лашкал между тези две алтернативи. Точно по това време е замлъкнал. Имах усещането, че е изкарал еквивалента на епилептичен припадък. Неконтролираните токове през това магнитно вещество действително са изтрили съзнанието му, причинявайки неговия еквивалент на смърт или идиотизъм.

— Следя мисълта Ви, — казах, — Сега, просто като умствено упражнение, виждам като алтернативи или успешно да обедини целия този материал или да се сдобие с качествена шизофрения. Какво смятате че би било държанието му във всеки един от тези случаи, ако възникнат реално?

— Добре, — съгласи се тя, — точно както казах преди малко, смятам, че имаше ограничения от физически характер спрямо възможността му да задържи за много дълго време тази многоличностна структура. Ако е успял, обаче, той би продължил със собствена индивидуалност, плюс реплики от четиримата оператори. Ситуацията би се различавала коренно от тази при човек-шизоид от такъв характер, защото допълнителните личности са валидни образи на истински самоличност, а не собствено породени комплекси, станали впоследствие автономни. Те може да продължат да еволюират, може да дегенерират, може да влязат в противоречие до степен на разрушение, или на мащабна модификация на някоя от тях или на всичките. С други думи, не е възможна прогноза, поради природата на това, което може да е останало.

— Мога ли да рискувам с една прогноза?

— Моля.

— След полагане на значителни усилия, той се справя с тях. Заявява кой е пред себе си. Смазва квартета от демони, който го е разкъсвал, сдобивайки се по време на процеса с една всепоглъщаща ненавист към реалните индивиди, виновни за този хаос. За да се освободи окончателно, за да отмъсти за себе си, за да си дари последния катарзис, решава да ги преследва и унищожава.

Тя се усмихна.

— Вие току-що минахте и без изсмуканата от пръстите „качествена шизофрения“ и вече превключихте на оцеляването и придобиването на пълна автономия. Тази ситуация е различна — без значение какви са взаимовръзките.