Читать «У дома чака палача» онлайн - страница 41

Освободих ръката си от заряда, а той премести захвата си върху предмишницата ми и ме дръпна напред. „Тлеещият заряд“ се взриви, откъсна лявата му ръка и тя се изтърколи с глухо, металическо дрънчене по пода. Страничната плоча под нея се бе огънала забележимо, но други поражения нямаше.

Дясната му ръка пусна предмишницата ми и ме сграбчи за шията. „Допускаш голяма грешка“ — успях да изхъркам, в мига, когато стоманените му пръсти затиснаха шийните ми артерии. После някой изключи светлината.

Светът се завръщаше отново край мен — сякаш някой наместваше детайли от мозайка. Седях в големия фотьойл, зает по-рано от сенатора и се опитвах да фокусирам погледа си. Несекващо бръмчене изпълваше ушите ми. Сърбеше ме скалпът. Нещо капна върху едната ми вежда.

— Да, ти си жив и носиш шлема. Но опиташ ли се да го използваш срещу мен, ще го сваля. Застанал съм точно зад теб. Ръката ми е върху скобата на шлема.

— Разбрах. Какво искаш?

— Всъщност, нещо съвсем дребно. Виждам обаче, че ще трябва да ти разкажа някои неща преди това, за да ми повярваш.

— Правилно виждаш.

— Тогава ще започна с това, че четиримата отвън са почти невредими. Което означава, че се постарах да не счупя нито една кост, а също и да избегна каквито и да било увреждания на вътрешните им органи. Все пак се погрижих — по разбираеми причини — да не ми пречат, поне за известно време.

— Много мило от твоя страна.

— Нямам желание да наранявам никого. Дойдох тук за да се срещна с Джеси Брокдън.

— Така, както се срещна с Дейвид Фентрис, може би?

— Пристигнах в Мемфис твърде късно, за да видя Дейвид Фентрис жив.

— И кой го е убил?

— Човекът, който Лейла бе изпратила, за да вземе шлема. Той е неин пациент.

Изведнъж си припомних кратката, почти мимолетна среща на летището, която смятах, че съм забравил. Полупознатото, изненадано лице в тълпата, тъкмо когато напусках Мемфис. Един от тримата мъже, които бяха излезли от апартамента й през онази първа сутрин, когато я посетих.

— Защо? Защо го е направила?

— Зная само, че малко преди това е разговаряла с Дейвид, че е изтълкувала думите му за наближаващото възмездие и факта, че е конструирал контролен шлем, като индикация за намеренията му да се превърне в действащ фактор на това възмездие, чиято изкупителна жертва ще бъда аз. Не зная точно какво са говорили. Зная само какви са били емоционалните й реакции по време на този разговор, защото са вътре в мен. Отдавна си давах сметка, че съществува огромна разлика между онова, което някой възнамерява да направи, думите му по този въпрос и крайния резултат. Тоест между желаното и действителното. Тя е изпратила свой пациент за шлема и той й го донесъл. Когато се върнал, бил във възбудено състояние, уплашен, че може да бъде разкрит и предаден на правосъдието. Скарали се. Приближаването ми в този момент активирало шлема, той го изпуснал и се нахвърлил върху нея. Зная, че я е убил с първия удар, защото тогава вече бях вътре в ума й. Продължих към сградата, с намерение да стигна при нея. Движението бе доста оживено и това ме забави — нямах желание да ме забележат. Междувременно си се появил ти и си прибрал шлема. Избягах веднага, щом го узнах.