Читать «У дома чака палача» онлайн - страница 25

Когато се приземихме, вечерното небе бе съвсем безоблачно. Стигнах града още преди слънцето да се скрие и не след дълго вече стоях на прага на Филип Бърнс.

На позвъняването се отзова седем-осем годишно момиченце. Фиксира ме с големите си черни очи и не промълви нито дума.

— Бих желал да говоря с господин Бърнс — рекох аз.

Тя се обърна и се скри зад ъгъла.

Минутка по-късно на вратата се показа нисък широкоплещест мъж, облечен с потник и гащета, с плешива глава, чиято кожа бе яркорозова. В лявата си ръка носеше сгънат вестник.

— Какво желаете? — почти изръмжа той.

— Касае се за брат ви — отвърнах.

— Е, и?

— Ами… ще може ли да влезем? Не ми се ще да го обсъждаме тук.

Той разтвори вратата. Но вместо да ме пусне, излезе навън.

— Ще ви изслушам тук.

— Хубаво, ще бъда кратък. Исках само да узная, дали някога ви е говорил за едно устройство, наречено Палача.

— Вие ченге ли сте?

— Не.

— Тогава какво ви интересува?

— Нает съм от една частна изследователска агенция за да издиря споменатия механизъм, който някога имал тясна връзка с проекта на вашия брат. Изглежда се намира някъде наоколо и може да бъде опасен.

— Да видя някакви документи за самоличност.

— Не ги нося със себе си.

— Името ви?

— Джон Дони.

— И си мислите, че брат ми е откраднал този механизъм, така ли? Чуйте какво ще ви кажа…

— Не. Не откраднал. Въобще не мисля, че е бил у него.

— Какво тогава?

— Този механизъм е… роботизиран. Благодарение на специалната подготовка, през която на времето е преминал, Мани е бил в състояние да го засече. Може би дори го е примамил по някакъв начин. Искам само да узная дали ви е казвал нещо по въпроса. Опитваме се да го открием.

— Брат ми беше уважаван бизнесмен и никак не ми се нравят вашите намеци. Особено сега, непосредствено след погребението му. Мисля, че ще повикам ченгетата да зададат на вас някои въпроси.

— Само минутка. Ами ако ви кажа, че ние имаме причина да смятаме, че именно този механизъм е убил брат ви?

Розовото му теме внезапно се наля с тъмночервена кръв, а челюстните му мускули се превърнаха в яко стегнати жили. Не бях подготвен за потока от неприличия, който ме заля. За миг си помислих, че ще ме удари.

— Чакайте малко — вдигнах ръка, когато той спря за да си поеме дъх. — Какво толкова казах?