Читать «Пробуждането на Румоко» онлайн - страница 21

Осведомих Централата за преждевременната ми смърт и тя покорно погълна лъжата. И понеже нямах роднини, преходът ми в отвъдния свят не причини на никого тревоги. Цялото си имущество превърнах в налични пари и така си напълних двобовете.

После си създадох нова биография и множество привички, разни чудачества, така свойствени на всеки човек. Живеех си на „Протей“, който бях закотвил на крайбрежието на Ню Джърси, под закрилата на островчето. Корабчето ми също не съществуваше в природата. Трудих се безспир и преуспях — станах един от най-добрите наемници на света.

Сериозно се заех с джудо. Тази борба има три школи: кадокан — чистият японски стил, будо куай и школата на Френската федерация. Последните два стила приличат на първия, но се отличават с по-твърди подсичания, хвърляния и захващания. Създателите на тези школи разбирали, че стилът бил разработен за ниски хора, в него голяма роля се отделя на бързината и точността на движенията, а не на силата. Те се опитали да приспособят основните техники за високи на ръст спортисти, допускайки употребата на физическа сила в замяна на точността. Според мен никак не беше лошо, аз съм човек висок и як. Всъщност предполагам, че някога може и да съжалявам за мързела си. Но когато вече си навършил четиридесетте, силите ти намаляват с всяка година. Но ако си се занимавал с тази борба, то и на осемдесет ще си останеш майстор. Сигурен съм, че ако набера търпение, след двадесет години отново ще си върна формата. Не съм чак толкова голяма посредственост — притежавам черен пояс.

През своодното си от физически упражнения време минах курс по отваряне на най-различни врати. Не един месец трябваше да мине, преди да се науча да се справям с най-обикновена брава. И досега съм на мнение, че е по-добре да се разбие вратата с крак, отколкото да се докосвам до ключалката. Взимаш каквото ти трябва и изчезваш мигновено.

Изучавах всичко, което смятах, че ще ми потрябва някога. И сега продължавам. И макар да се считам за специалист само в една наука — науката да съществуваш в „сянка“ — притежавам голяма и разностранна ерудиция. Освен това имам важно преимущество пред всички останали хора — мен ме няма.

Когато парите ми се свършиха, обърнах се към Дон Уелч. Знаех кой е той и се надявах, че той никога нищо няма да узнае за мен.

Това решение определи начина ми на живот.

Минаха десет години и спрямо Дон нямам никакви претенции. Е, всъщност успях да натрупам опит с разни инструменти, да не казвам за наркотиците и „ушенцата“. Но не се оплаквам — работата си е работа.

* * *

Не зная само те сериозно ли смятаха, че блъфирам или не. Забележката за ниско ниво на жестокост ме наведе на мисълта, че те са имали достъп до досието ми в Централата или поне до личното ми дело в каса на капитана. И ако е последното, то сигурно зная, че скоро трябва да поемам вахтата. А до вдигането на екипажа от сън оставаха малко часове.

Будилникът ми показваше шест без пет. В осем трябваше да се явя на мостика. Времето да изтръгна правдиви отговори от „гостите“ ми беше крайно малко.