Читать «Крал Артур» онлайн - страница 88

Роджър Ланслин Грийн

След което, макар че Гавейн, Ланселот, Герайнт и Гарет се опитали да го убедят да позволи на някой от тях да се заеме с този подвиг (дори Кей като храбрец настоял да тръгне не друг, а той), крал Артур потеглил от Карлайл заедно с девойката и скоро изчезнал от погледите в тъмния Ингълудски лес.

Двамата дълго препускали, докато тъкмо по залез, когато слънцето започнало да слиза надолу към високите хълмове и планини на Къмбърланд, те излезли от гората и стигнали до брега на тъмно езеро с черни сурови скали и стръмни сипеи, които го заобикаляли отвсякъде. Там съзрели мрачен, страховит замък, разположен на остров недалече от брега.

— Това е Тарн Уотлин! — казала девойката. — Погледни! Ето го и самия гнусен рицар!

Крал Артур погледнал натам, накъдето сочела тя, и видял как подвижният мост бавно се спуснал, докато опрял о една скала, до която стигал пътят на брега. Яхнал едър кон, на входа на замъка стоял най-ужасният наглед мъж, когото крал Артур бил виждал някога. Човекът бил толкова огромен, че с дългите си ръце и голямата си глава изглеждал едва ли не великан.

— Охо! — прогърмял гласът на Тарн-Уотлинския рицар. — Не е ли това Артур, нищожният властелин на нещастната Логрия? Отдавна ми се иска да се срещнем, добре дошъл в замъка Тарн Уотлин! Аз съм Громър Сомър Джур и съм готов да се боря с тебе, малодушни кралю!

Думите му така разгневили Артур, че нищо повече не му трябвало — той не се и замислил колко необикновени случки имало през този ден, нито забелязал злорадата усмивка, която внезапно се появила на устните на девойката. Вдигнал копие — здравото копие, на което никой не можел да устои — и препуснал с все сила към рицаря. Профучал по пътя, прескочил от скалната издатина на подвижния мост и… изведнъж конят му се заковал на място, изцвилил уплашено, ръцете на крал Артур се отпуснали безжизнено и го връхлетял такъв голям страх, че можел да бъде само свръхестествен.

— Громър Сомър Джур! Победител е Громър Сомър Джур! Няма човек, който да устои на ужаса, който той вселява!

Така извикал рицарят и избухнал в смях, докато ехото му отвърнало от хълмовете, а гарваните литнали с грак от кулите на Торн-Уотлинския замък.

— Това е работа на нечиста сила! — зяпнал от изумление Артур и дори косата му настръхнала от необясним страх.

— Това е замъкът на моята господарка, на кралицата Фея Моргана! — казала девойката, която препуснала към крал Артур и му се подиграла жестоко и грубо.

— Имай милост! — казал Артур. — Ще изпълня всяко твое желание.

— Така да бъде! — прогърмял гласът на Громър Сомър Джур, Торн-Уотлинския рицар. — Върви си по пътя до деня, в който изтече една година от днес. Но първо ми дай дума като крал и като рицар на Кръглата маса, че ще се завърнеш, и то сам. Ще ти дам и тази заръка: където и да идеш, питай всеки срещнат кое желаят най-много от всичко жените по света. Аз добре зная отговора, а в случай, че и ти го узнаеш, заклевам се, че ще те оставя на мира. На когото и да служа в този миг, аз не съм подъл рицар. Обаче ти сигурно няма да го узнаеш, а тогава ще те посека на този омагьосан мост и ще хвърля трупа ти в тъмните води на Тарн Уотлин. Тръгвай!