Читать «Крал Артур» онлайн - страница 86

— Ела, благородна Енида — казал Герайнт. — Заведи ме при конете. Да потегляме бързо, преди да са се върнали тези хора, защото страшно съм отслабнал от загубата на кръв, а раните така ме болят, че не бих могъл да се бия дълго.

Те се качили на конете и тутакси препуснали в нощта — вече рамо до рамо, а по-късно и уловени за ръце.

Междувременно крал Артур търсел следите на Белия елен в Дийнския лес, в гористите хълмове и долини над Ъск и Уай, в дълбините на Южен Уелс. Ловът продължавал вече две денонощия. Кралица Гуиневир отдавна се била завърнала в Карлиън, а доста от рицарите изостанали толкова много, че също се отказали от лова и се прибрали у дома. На сутринта на третия ден обаче ловците в гората попаднали на следи от Белия елен. Кавел, любимото куче на Артур, повалило животното, а самият крал пръв пристигнал до него и отрязал главата му с меча си Екскалибур.

После ловците слезли от конете, направили лагер и си починали. Само Гавейн и Кей, все така на коне, с щитове и копия, останали на стража, да не би в тази пустош внезапно да ги нападнат разбойници. Както обикаляли напред-назад недалече по пътя, изведнъж насреща им се появили двама конници — Герайнт и Енида.

— Погледни! — извикал Кей. — Иде някакъв непознат рицар. Ще си премеря силите с него!

И той препуснал към Герайнт, преди Гавейн да го възпре.

— Ей, рицарю! — извикал Кей. — Кой си ти и с какво се занимаваш?

— Търся изпитания, а името ми не те засяга — отвърнал Герайнт, който познал Кей.

— Е, спирай да търсиш изпитания! Ще дойдеш с мене при крал Артур, който станува наблизо! — рекъл му безочливо Кей.

— Кълна се, че няма да го сторя! — сърдито викнал Герайнт.

— Идвай бързо, преди да съм те завел насила! — казал подигравателно Кей.

Тогава, обзет от гняв, Герайнт изведнъж препуснал към него и го ударил толкова силно с тъпата част на копието си, че Кей паднал от коня и се претърколил в прахта.

— Добър отговор получи, Кей — казал строго Гавейн. — А сега те моля, достойни Герайнт, син на Урбин, да дойдеш заедно със своята дама при крал Артур.

— С голяма радост ще го сторим — отвърнал Герайнт, — защото сме страшно уморени от множество премеждия, а пък аз съм покрит с дълбоки рани от ожесточени битки.

И така те отишли при крал Артур, който много се зарадвал на Герайнт и на разказа за приключенията му. Кралят посрещнал с радост и лейди Енида, след което поканил и двамата да го придружат до Карлиън.

Когато пристигнали там и направили пиршество, крал Артур връчил на Герайнт главата на Белия елен, а Герайнт я подал на Енида с думите:

— Лейди, тази глава трябваше да се даде на най-красивата дама в двора на крал Артур, но аз ти я подарявам като на най-красивата дама в цялото кралство!

Тогава дошли херцог Ликонал и херцог Идрис, които разказали за подвига на Герайнт. Дошли и поданиците на Орингъл, заклели се да служат вярно на крал Артур и му разказали как Герайнт се сражавал с тях и как собственоръчно посякъл Орингъл. Били довели и осемнадесетте коня, натоварени с разбойническите доспехи. За тях Енида разказала на целия двор.