Читать «Крал Артур» онлайн - страница 149

Изглежда, тази история била измислена от монасите, за да донесат нова слава на своето абатство и да се докарат пред норманските крале на Британия, на които не се нравело, че потиснатите им поданици очакват някой ден крал Артур да се завърне и да ги освободи от новите им господари.

Ние обаче при желание можем да си мислим, че по времето на Ричард Лъвското сърце монасите са открили не саркофага на крал Артур, а на Ланселот, и са го погребали отново с всички подобаващи почести в мраморна гробница.

Нима не можем също да вярваме, че крал Артур все още спи в омагьосана пещера в някоя долина на Авалон или сред затънтената пустош на уелските планини? Защото ето каква легенда все още се разказва в пълната с духове гуинедска земя…

Веднъж един овчар срещнал някакъв загадъчен странник.

— Под дървото, от което е отрязан клонът за тази тояга — казал непознатият, като посочил лесковия кривак в ръката на овчаря, — е закопано огромно съкровище.

А когато овчарят започнал да го разпитва, странникът му разкрил тайната на пещерата.

— На входа е окачена голяма камбана, но не трябва да я докосваш, за да не събудиш спящите в пещерата — казал му непознатият, след което тайнствено изчезнал. Овчарят разтъркал очи и му се сторило, че е сънувал.

Не след дълго обаче, когато търсел из планинските канари една изгубена овца, той стигнал до малка долина и видял в началото й леската, от която си бил отрязал клона за кривак още когато бил малко момче и се катерел по скалите.

Отишъл до дървото и видял, че между корените му наистина има тесен вход към пещера. Пропълзял по корем вътре и след малко се озовал в просторна тъмна зала. Щракнал с огнивото и запалил една свещ, която случайно носел в джоба си, и като я вдигнал високо над главата си, огледал чудното място. Навсякъде лежали в кръг спящи воини, облечени в стари доспехи и с положени до тях мечове, а върху едно ложе в средата почивал престарял крал със златна корона, който държал в десницата си бляскав меч, украсен със скъпоценни камъни. А в краката му имало купища злато и сребро.

Слисан от тази гледка, овчарят изведнъж направил крачка назад и за беда се блъснал в голямата камбана, окачена на входа. Силният й звън отекнал в залата, при което старият крал се събудил и бавно се изправил.

— Съмна ли се? — попитал той.

А овчарят, разтреперан от страх, без да знае защо, извикал:

— Не, не! Продължавай да спиш! Тогава кралят рекъл:

— Право казваш. Отново ще заспя, докато дойде денят, когато ще се, събудя и ще извоювам победа за британския народ. Вземи златото и среброто, което виждаш, и си върви, без да се помайваш, защото ако моите рицари се събудят по-рано, отколкото трябва, ще те убият, а тогава няма да има кой да каже думите, които ти вече каза, и аз не ще заспя дългия си сън.