Читать «Крал Артур» онлайн - страница 148

— Излиза, че нашата любов погуби моя съпруг крал Артур, както и повечето от най-благородните рицари на света. Сега британската земя е лесна плячка за дивите сакси, а святото кралство Логрия вече не съществува. Затова тайно се оттеглих тук и дадох обет да бъда монахиня до края на живота си, за да изкупя тежкия си грях.

— Скъпа кралице, винаги ще ти остана верен — казал Ланселот. — Заклевам се пред теб, че давам същия обет, какъвто си дала ти, и ще остана до края на дните си на пост и молитва.

Тогава двамата си взели сбогом и добре знаели, че се виждат за последен път. На сутринта Ланселот си тръгнал и отишъл в Гластънбъри. Там намерил престарелия кентърберийски архиепископ и Бедивер, който бил станал монах. Те с радост приели Ланселот при себе си и не след дълго той захвърлил меча, а наместо доспехи облякъл грубата власеница на прост калугер.

Месеци по-късно и Борс се присъединил към него, след като разпуснал голямата войска, с която дошъл от Франция. Крал станал корнуолският херцог Константин, ала той запазил от саксите само една малка част от британската земя.

Минали години. Една нощ Ланселот сънувал, че Гуиневир е на смъртен одър и го вика. На сутринта той тръгнал за Алмсбъри, придружен от седмина монаси. Там научил, че Гуиневир кротко е издъхнала през нощта. Тогава Ланселот пренесъл останките й в Гластънбъри и сам отслужил погребалната литургия над тялото й, което положили в дълбок гроб до светия олтар.

Ала след няколко седмици и Ланселот се разболял и угаснал като свещица, сякаш бил човек, който нямал вече желание за живот.

Когато тялото му било положено в ковчега в очакване на погребението, дошъл Ектор Крайбрежни, братът на Ланселот, изправил се до покойника и казал:

— Ах, Ланселот, ти беше най-големият рицар на света! Сър Ланселот, който почива тук, никога не е имал, нито ще има равен на себе си. Ти беше най-почтеният рицар, който някога е носил щит, най-верният приятел, който е препускал на кон, най-преданият влюбен, който някога е обичал, и най-милосърдният човек, държал меч в ръка. Ти беше най-достойният сред рицарите, най-кроткият и най-внимателният към дамите, ала и най-свирепият от воините, вдигнали копие срещу смъртния враг.

А когато Ланселот бил погребан, Ектор, Борс, Бламор и Блоберис — единствените останали живи рицари на Кръглата маса — тръгнали на поклонение към светите места и там завършили земния си път.

Така настъпил краят на кралство Логрия и на всички, които живели и се борили за неговата прослава. Много скоро саксите завладели цяла Британия и целият свят на запад бил забулен от мрак.

Ала името на крал Артур никога не потънало в забрава. Народът на Британия, най-вече в Уелс, продължавал да вярва, че ако настъпи часът на смъртната опасност, кралят ще дойде и ще спаси родината. И тогава Британия отново ще се превърне в кралство Логрия, в земя на мир и справедливост.

Някъде през 1200 година изведнъж се разчуло, че крал Артур наистина е умрял. Гластънбърийските монаси били намерили костите му в каменен саркофаг, заровен близо до гроба на кралица Гуиневир. Те твърдели, че не може да има грешка, тъй като под саркофага имало плоча с оловен кръст, хлътнал в камъка, и с надпис на латински, който гласял: „Тук, на остров Авалон, почиват крал Артур и съпругата му Гуиневир.“ Монасите твърдели, че костите били по-големи от костите на един простосмъртен, както и че имало още много чудеса, които доказвали, че в саркофага наистина е погребан крал Артур.