Читать «Крал Артур» онлайн - страница 128

Гавейн и Ланселот се поздравили, после спокойно прекосили Пустинните земи и голите планини, докато накрая стигнали до тайнствения замък Карбонек.

Този път там било пълно с хора, които посрещнали двамата рицари и ги въвели в голямата зала, където на разкошна постелка лежал крал Пелес, все още измъчван от раната, която получил от Балин преди толкова много години.

Подът на залата бил застлан с килим от рози, а около дългите маси, отрупани с ястия, се били събрали всички рицари и дами от Пустинните земи. Ала те не разговаряли помежду си. Обръщали се само към двамата странници, и то с тихи и тъжни гласове.

— Добре дошъл отново тук, Ланселот Езерни! — казал с немощен глас крал Пелес. — Много време мина, откакто се видяхме, пък и гостуването ти тогава беше тъжно, защото дъщеря ми Елейн, която беше носителка на Граала, се омъжи с измама за тебе, поради което я изгубих, защото почина скоро след като ти роди син.

Тогава Ланселот коленичил пред крал Пелес и го помолил да му прости за злото, което му е сторил. Кралят му простил и го благословил, като вдигнал съсухрените си треперещи ръце над главата му.

След това седнали на трапезата. Обикаляли ги красиви девойки, които носели вкусни ястия и силно вино. Не след дълго Ланселот вече бил опитал лакомствата и виното, които му предложила най-красивата девойка, докато Гавейн мълчал и пиел само вода от един сребърен бокал. Тогава девойките се помъчили настойчиво да го съблазнят с бокали благоуханно вино, но той не пожелал да се докосне до тях. След това му показали множество странни неща, ала той нито продумал, нито разпитвал. Тогава всички, които пирували, започнали да го дразнят и да му се присмиват, като го наричали малодушен страхливец и рицар, който не може да се държи изискано. Гавейн обаче продължавал кротко да си седи, без да говори, а Ланселот опрял глава на масата и заспал.

Скоро в залата отново се възцарила странна тишина и всички на трапезата замрели. Изведнъж вратите се отворили и влязло шествие от девойки, облечени в бяло. Първите три, които носели сребърен свещник със седем запалени свещи, приличали на безплътни сенки. Следващите три девойки носели Копието, от чийто бляскав връх капела червена кръв и изчезвала, преди да докосне пода, а последните три — чиния, върху която имало хляб, по-бял и по-светъл от яркото слънце. След тях вървяла самата Носителка на Граала, най-прекрасната девойка на земята. Тя държала Свещения Граал, покрит с красива бяла кърпа. Светлината му я заливала и белите й одежди изглеждали изтъкани от слънчеви лъчи.

Всички на трапезата скрили лица в ръцете си с едно поривисто движение, което преминало по редиците от рицари и дами като вятър по изкласила нива. Само Гавейн не навел глава, а станал от масата, пристъпил напред да посрещне Свещения Граал и викнал силно:

— Девойки на Граала, обяснете ми, за бога, какво значи всичко това!

— Последвай ни и ще научиш — казала Носителката на Граала с плътния си ясен глас.