Читать «Крал Артур» онлайн - страница 126

— Но ако загубиш твърде много кръв, ще умреш! — извикал Персивал.

— Все пак трябва да опитам — отвърнала тя.

След което Диндрейн изпълнила обичая на замъка и дамата станала от леглото здрава и читава.

Сестрата на Персивал обаче чувствувала все по-голяма и по-голяма слабост, защото каквото и да правели, кръвта й продължавала да тече.

— Така ми било писано — казала смирено тя на Персивал и другарите му, които, с плач коленичили до нея. — Умирам достойно, защото излекувах дамата. А сега ме сложете на носилка и ме заведете на Омагьосания кораб. Когато умра, оставете ме там. Нека корабът ме отнесе по своя път.

Рицарите приготвили носилка, а господарката на замъка дала на всекиго кон, както и два бели коня за носилката, и ги придружила до морския бряг, за да оставят Диндрейн на Омагьосания кораб.

Когато обаче се приближавали до кораба, видели, че през гората в отчаян бяг се носи на кон ранен рицар без доспехи, а зад него препуска коварен злодей, който се готви да го посече. Когато раненият ги видял, извикал:

— Помогнете ми, за бога, иначе ще бъда убит!

— Вярно, трябва да му помогнем, щом ни моли! — казал Галахад.

— Скъпи синко — намесил се Ланселот, — нека отида само аз, защото само един рицар го преследва.

— Върви тогава, ще се срещнем в Карбонек, ако това е божията воля — казал Галахад.

И Ланселот се изгубил в гората, а останалите продължили пътя си. А когато видели, че Омагьосаният кораб потегля към открито море с мъртвата Диндрейн на борда, Персивал им казал:

— Скъпи приятели, тази нощ ще остана на морския бряг и ще се моля за душата на милата ми сестра. Вие обаче се върнете заедно с дамата в замъка, а утре, ако всичко е наред, ще дойда при вас. В противен случай ще се срещнем в Карбонек, защото аз, понеже съм бил вече там, добре зная, че ни остава малко, за да стигнем.

И така Галахад и Борс тръгнали заедно с дамата и късно вечерта стигнали до Замъка на девойката. Ала когато го приближили, видели, че небесният огън го е поразил. Били останали само голи овъглени стени. Нямало жива душа.

— Това е отмъщение за проливането на моминска кръв — казала господарката на замъка и ги повела към едно параклисче, където били погребани много девойки, починали заради обичая на замъка.

— Горко ми — плачела дамата, — много хора срещнаха смъртта си против моята воля!

После тя потеглила на път и след много време пристигнала в двора на крал Артур, където разказала какво се било случило.

А сър Галахад и сър Борс препуснали рамо до рамо през Пустинните земи към тайнствения замък Карбонек.

6.

КАК ЛАНСЕЛОТ И ГАВЕЙН ПРИСТИГНАЛИ В КАРБОНЕК

В началото на похода Гавейн потеглил от Камелот и продължил дни наред да пътува сам, докато не наближил Пустинните земи. Там един ден срещнал Ектор Крайбрежни, брата на Ланселот, и двамата много се зарадвали, че се виждат.

Прекосили гората от изсъхнали дървета, прехвърлили голите възвишения, където не се виждал дори стрък трева, и тогава Гавейн казал:

— Наистина ми се струва, че стигнах достатъчно далеч, защото съм сигурен, че аз съм един от тези, които не са достойни да видят Свещения Граал.