Читать «Крал Артур» онлайн - страница 129

Тогава Гавейн тръгнал след шествието като човек, който върви насън.

Прекосили залата и излезли през вратата. Тогава Ланселот изведнъж вдигнал глава от масата и също тръгнал подире им с протегнати ръце, но сякаш вървял и сънувал с отворени очи, които не виждат нищо. Обиколили замъка, минали през множество мрачни ходници и празни стаи, а после се изкачили по една извита стълба до главната кула, където близо до върха й се намирал параклисът на Свещения Граал.

Когато Ланселот доближил прага, изведнъж високата врата с трясък се захлопнала и той останал навън, като се сепнал от странния унес. Стоял и слушал нежния глас на Носителката на Граала, който долитал от стаята. Тя пеела. Тогава Ланселот разбрал, че Граалът е вътре, затова паднал на колене и отправил молба да види поне малко от това, което търсел.

Вратата тутакси бавно се отворила. Ланселот видял обления от светлина параклис на Граала, все още покрит с бял брокат и поставен на сребърния олтар между Кървящото копие и светилника. Видял също, че сър Гавейн е коленичил пред олтара между Носителката на Граала и отшелника Насиен, който отмахнал кърпата от бокала и светлината бликнала от него, по-великолепна от всякога.

— Сър Ланселот! — извикал гръмогласно Насиен. — Не влизай тук, защото не си достоен да се приближаваш. Можеш да гледаш Свещения Граал, но никога няма да отпиеш от него!

Тогава светлината, бликаща от Граала, сякаш изпълнила стаята с пламъци и Ланселот паднал покосен на земята, напълно безчувствен.

Гавейн обаче се изправил, прекосил ослепителната светлина здрав и читав и коленичил до Ланселот. Тогава вратата на параклиса се затворила и Свещеният Граал се скрил завинаги от очите на двамата рицари.

Гавейн пренесъл Ланселот много внимателно в залата за гости и го положил на една постелка. Не след дълго дошъл отшелникът Насиен и с висок глас казал на всички, събрани там:

Кралю Пелес и вие, хора от Пустинните земи! Веселете се, защото голяма е радостта! Гавейн премахна проклятието на опустошение, на което бяхте обречени от Балин, когато нанесе Печалния удар. Знайте, че рицарите на Граала положително са наблизо и дългото изпитание скоро ще свърши!

Тогава всички, събрани в залата, надали радостни викове и дори таванът се разтресъл от шума. Защото след като Гавейн устоял на изкушенията тази вечер, той задал въпроса, който вдигал проклятието. Крал Пелес обаче все още страдал от тежката си рана, а замъкът Карбонек и всички, които живеели в Пустинните земи, трябвало да стоят откъснати, далеч от другите краища на Британия.

Гавейн останал в Карбонек заедно с Ланселот, който двадесет и четири дни бил в несвяст. Когато най-после дошъл на себе си, той попитал къде се намира и крал Пелес му отвърнал:

— Сър, още си между стените на замъка Карбонек.

— Видях големи чудеса — рекъл Ланселот. — Няма думи, с които те могат да бъдат разказани, а и в сърцето ми не се отпечатаха съвсем ясно. Да бях достоен, щях да видя много повече, но вече е късно за това.

— И аз видях тези неща — обадил се Гавейн, — както и много други чудеса, които не могат да бъдат разказани. И макар че Свещеният Граал стоеше пред мене непокрит и можах да го докосна, не ми е писано да пия от него. Никой не бива да се докосва до съсъда с устни, докато не дойде Рицарят на Граала.