Читать «Крал Артур» онлайн - страница 125

Скоро след това Омагьосаният кораб доплавал до един дълбок залив, заобиколен с високи скали. Там всички слезли на брега и тръгнали подир девойката нагоре по една пътечка, докато прехвърлили скалистото било, отвъд което имало гора.

Повървели малко из гората, докато стигнали до един замък. Ала преди да го наближат, към тях препуснал въоръжен рицар и извикал:

— Уважаеми, отговорете ми дали девойката, която ви съпровожда, е неомъжена, или е съпруга на някого от вас!

— Сър — казала Диндрейн, — аз съм неомъжена и съм положила клетва да бъда монахиня до края на дните си.

Когато чул отговора й, рицарят я сграбчил и извикал:

— Кълна се, че няма да ми се изплъзнеш, преди да се подчиниш на обичая на замъка!

— Пусни я! — ядосал се сър Персивал. — Не ти ли е известно, че една свята девица може да ходи необезпокоявана където си иска?

Докато разговаряли, от замъка излезли десетина или повече от десетина рицари и ги заобиколили. Малко зад тях вървяло момиче, понесло сребърна купа.

— Въпреки всичко тя ще се подчини на обичая! — упорствувал първият рицар.

— Какъв е обичаят на замъка? — попитал Галахад.

— Сър — казал му рицарят, — всяка девойка, която мине оттук, трябва да напълни купата с кръв от дясната си ръка.

— Коварен обичай, няма що! — извикал Галахад. — Докато аз съм жив и мога да защищавам тази дама, тя никога няма да го изпълни!

— Господ да ми е на помощ — казал Персивал.

— Предпочитам да умра, вместо тя да пострада!

— Аз също! — извикали в един глас Ланселот и Борс.

— Кълна се, че всички вие наистина ще умрете, дори ако сте най-големите рицари на света! — казал непознатият.

И тогава започнала ужасна битка. Четиримата логрийски рицари се наредили в кръг, с гръб към сестрата на Персивал, която била в средата, а рицарите от замъка препуснали към тях от всички страни, готови да ги убият. Малко останало и това да се случи, когато от замъка излязъл рицар в златни доспехи, който извикал силно:

— Оставете оръжията!

После казал на четиримата, които продължавали да пазят Диндрейн:

— Ако дойдете и пренощувате в замъка, аз се заклевам в рицарската си чест, че няма да закача нито вас, нито дамата!

— Да отидем — рекла Диндрейн.

— Ще дойдем с тебе — казал Галахад на Златния рицар.

Когато си отдъхнали и утолили глада и жаждата си, Галахад разпитал домакина за обичая на замъка. Тогава Златния рицар ги завел по стълбите нагоре до една стая, където на разкошна постеля лежала много съсипана от болест дама, която била толкова слаба, че почти не помръдвала.

— Господа, тази дама е една много добродетелна принцеса, повалена от зла магия, и може да бъде излекувана само с кръвта на непорочна девица, която е най-благородната на света — обяснил рицарят. — Ето защо спираме всички девойки, минаващи оттук, и ги караме да пълнят догоре с кръв сребърната купа. Ала досега господарката ни не можа да се излекува.

Като чула това, Диндрейн казала:

— Сега разбирам, че от мене зависи дали тази дама ще оздравее.