Читать «Крал Артур» онлайн - страница 106

Настъпило сиво и злокобно утро. Ланселот се събудил и видял, че редом с него спи Елейн. Тогава си спомнил какво се е случило и разбрал, че завинаги е опозорен, макар че до него лежала не Гуиневир, а Елейн.

— Горко ми! — извикал той. — Прекалено дълго съм живял, щом успях да изгубя честта си!

Думите му събудили Елейн, която коленичила до него, признала всичко и го помолила за прошка.

— Ах, благородни Ланселот — ридаела тя, — направих това единствено от любов към тебе!

Ала Ланселот, обзет от душевни терзания, надал силен вик и светът сякаш се завъртял пред очите му. Бързо отворил прозореца и скочил през него, облечен само по риза, паднал в леха с рози, изправил се на крака целият изподраскан и окървавен от бодлите и хукнал напосоки, като продължавал да вика, докато се изгубил в гората. Скитал се съвсем обезумял сред дърветата и из пустинните уелски хълмове.

Минали месеци и в Камелот започнали да се чудят какво ли се е случило с Ланселот, след като никой не го бил виждал толкова дълго време. Дошла Коледа, а Ланселот още не се завръщал. Не се появил и на Петдесетница, и на Архангеловден.

Започнала новата година и тогава Борс де Ганис, братовчед на Ланселот, без много шум напуснал Камелот и тръгнал да търси рицаря. След време стигнал до Пустинните земи, а после и до тайнствения замък Карбонек, до който толкова малко хора намирали пътя. Там заварил крал Пелес и лейди Елейн, която държала на ръце своя младенец.

— Погледни, рицарю — казала Елейн, — това е синът ми, а негов баща е Ланселот Езерни. Днес е кръщенето му, ще се казва Галахад.

После Елейн разказала на Борс всичко, кос го се случило при гостуването на Ланселот в Карбонек и в Кейс, и как рицарят, обзет от срам и скръб, се изгубил сред уелските хълмове.

Същата вечер, докато се хранели, шествието на Граала отново минало през залата, но вместо да носи Кървящото копие, втората призрачна девойка държала златен светилник със седем свещи.

— Ти видя едно голямо чудо — казал крал Пелес на Борс. — Това шествие не е съзирано от ничии очи освен от очите на Персивал и Ланселот. В една стая на върха на главната кула тези свещи денонощно горят върху олтара на малкия параклис, където стоят Граалът и Кървящото копие. Аз, пазителят на Граала, съм влизал в тази стая, както някога е правил баща ми, а преди него дядо ми, та чак до Йосиф Ариматейски, който е построил този замък. Друг човек обаче не е влизал вътре освен добрия Гавейн. Случи се веднъж един рицар да се промъкне и да докосне с нечестивите си ръце копието — това беше Балин, който нанесе Печалния удар — и бе наказан с жестока смърт… Върви сега и намери Ланселот. Ти ще дойдеш тук още веднъж, но не и той, защото не е достоен да се докосне до Граала, въпреки че в мирските дела на света няма по-славен рицар от него!