Читать «Крал Артур» онлайн - страница 105

Когато изумлението от видяното се поуталожило, Ланселот поговорил с краля и за други неща. Рицарят останал дълго в замъка Карбонек, но повече не видял шествието със Свещения Граал.

Крал Пелес обаче имал дъщеря на име Елейн — една от най-красивите девойки на света. Тя обикнала Ланселот от пръв поглед. През цялото време, докато той бил в замъка Карбонек, Елейн се грижела за него, угаждала му непрекъснато и се опитвала по всякакъв начин да спечели любовта му, но макар че Ланселот се отнасял към нея възможно най-любезно — яздели заедно на лов, слушал песните й, играели шах — сърцето му не трепвало и той оставал верен на кралица Гуиневир, и така в мислите си всъщност изменял на крал Артур и на честта си като рицар на Логрия.

Тогава Елейн разказала всичко на баща си крал Пелес, а той, понеже можел донякъде да вижда бъдещето като през опушено стъкло, й отговорил:

— Недей да плачеш и да тъжиш, дъще, защото Ланселот наистина ще стане твой стопанин, а ти ще му родиш син на име Галахад, който ще прогони сянката на проклятието от Пустинните земи и ще ме излекува от раната… Не зная точно как ще се случи всичко това, но то ще стане, имай вяра!

Дните минавали, Ланселот продължавал спокойно да гостува в Карбонек, ала Елейн не успявала да постигне нищо с любовта си. Накрая, обзета от отчаяние, тя започнала да търси помощта на магии и при нея дошла една девойка на име Брисен, веща в изкуството, чиято кралица била Фея Моргана.

— Ах, лейди, да знаеш, че кралица Гуиневир е единствената жена на света, която Ланселот обича — казала тя. — И ако искаме да го спечелим, трябва да използуваме хитрост.

После двете дълго време си говорили и като последствие Елейн тайно напуснала Карбонек. След това някакъв човек донесъл на Ланселот пръстен, който му се видял добре познат — кралица Гуиневир винаги си го слагала.

— Къде е твоята господарка кралицата? — попитал го Ланселот.

— Сър, тя се намира недалеч от тук, в замъка Кейс, и те моли да отидеш при нея колкото може по-скоро — отвърнал човекът.

Тогава Ланселот набързо се сбогувал с крал Пелес, метнал се на коня и препускал през Пустинните земи, докато оставил Карбонек далече назад. На залез стигнал до замъка Кейс, който се намирал край голяма гора. Там заварил кралица Гуиневир (поне така му се сторило), която го чакала, с очи, грейнали от обич, ала във вечерния сумрак всъщност го посрещнала Елейн, преобразена за малко в Гуиневир от вещото изкуство на Брисен.

Когато Ланселот я видял да стои сама, той напълно забравил за рицарската си чест й за дадените клетви, за славата на Логрия и за предаността си към крал Артур. Всичките му мисли били завладени от Гуиневир, а когато тя му заговорила за женитба, рицарят забравил дори това, че тя е жената на крал Артур, а магьосницата била приготвила всичко в замъка Кейс…