Читать «Убийство край лотосовото езеро» онлайн - страница 12

И докато Ма Жун все още седеше втрещен, без да откъсва поглед от него, съдията добави:

— Ако планът ми успее, ще разреша едновременно и двата случая: убийството на Мън и открадването на златните кюлчета. Действай!

Ма Жун скочи и изхвърча през вратата.

Когато отново се появи в личния кабинет на съдията, подкарал пред себе си четирима дрипави просяци, Ма Жун видя на страничната маса големи блюда с питки и сладкиши, както и няколко кани с вино.

Съдията посрещна сащисаните мъже с няколко дружелюбни думи, за да ги предразположи, след това ги покани да опитат лакомствата и да се почерпят с вино. Когато напълно обърканите просяци се скупчиха около масата, впили жадни погледи в подносите, съдията дръпна Ма Жун настрани и му каза тихичко:

— Иди в караулното и подбери трима от най-надеждните стражници. Чакай с тях до портала. След около час ще отпратя четиримата просяци. Трябва да бъдат проследени тайно. Арестувайте всеки, който заговори някого от тях, и го доведете тук заедно със самия просяк!

После се обърна към просяците и ги подкани да си вземат колкото им душа иска. Загубили ума и дума, скитниците дълго не смеха да се престрашат, но когато най-сетне започнаха, подносите и каните бяха ометени и пресушени сякаш за миг. Водачът им, едноок нехранимайко, отри ръце в мазната си брада и каза с примирение на шайката си:

— Сега вече ще ни клъцнат главите. Но не мога да си кривя душата, последната ни гощавка беше наистина господарска!

За тяхно учудване обаче съдията ги покани да седнат на столчетата пред писалището му. Той разпита всеки къде е роден, на колко години е, има ли семейство и за много други безобидни подробности.

Щом просяците се увериха, че магистратът не възнамерява да зачеква неудобни за тях теми, започнаха да говорят по-свободно и неусетно изтече един час. Съдия, та стана, благодари им, че са се отзовали на поканата му, и ги отпрати. После се заразхожда из стаята с ръце на гърба.

На вратата се почука по-скоро, отколкото бе очаквал Влезе Ма Жун, който влачеше след себе си едноокия.

— Той ми тикна в ръката сребърника, преди да разбера какво става, господарю! — захленчи просякът. — Кълна се, не съм бъркал в джоба му!

— Зная, че не си — каза съдията. — Бъди спокоен, можеш да задържиш парите. Кажи ми какво те попита.

— Ами идва към мен точно когато свивам зад ъгъла, ваше превъзходителство, мушка сребърника в ръката ми и казва: „Ела с мен, ще получиш още един, ако ми разкажеш за какво ви пита оня съдия с приятелите ти.“ Заклевам се, това е истината, ваше превъзходителство!

— Добре! Можеш да си вървиш. И гледай да не похарчиш среброто си за вино и комар! — и когато просякът едва ли не се затича към вратата, съдията нареди на Ма Жун: — Доведи задържания!

Още с влизането си аптекарят Юан Кай започна бурно да протестира:

— Виден гражданин да бъде арестуван като най-обикновен престъпник! Искам да зная…

— И аз искам да зная — хладно го прекъсна съдията — защо сте чакали този просяк да излезе и защо сте го разпитвали.

— Естествено, аз съм дълбоко заинтересован как напредва разследването, ваше превъзходителство! Исках да зная дали…