Читать «Убийство край лотосовото езеро» онлайн - страница 10

Когато наближи градинската портичка, установи, че наоколо цари пълна тишина. Дърветата заглушаваха гълчавата от Квартала на върбите. Тихо бутна портичката и огледа градината. Лунната светлина озаряваше езерото с лотосите, в къщата не се виждаше никаква светлинка. Ди тръгна покрай езерото, по някое време се наведе, взе един камък и го хвърли във водата. Жабите незабавно се обадиха в хор. С доволна усмивка се запъти към къщата, като отново закри с шалчето носа и устата си. Застана в сянката на верандата и почука.

Зад прозореца се мярна светлина. Вратата се отвори и съдията чу гласа на госпожа Мън, която прошепна:

— Влизай бързо!

Тя стоеше на прага, гола до кръста, само с една тънка набедрена препаска, със свободно разпуснати коси. Съдията смъкна надолу шалчето му и тя нададе сподавен вик.

— Не очаквахте мен — хладно каза той, — но все пак ще вляза — пристъпи в стаята, затвори след себе си вратата и продължи строго към разтрепераната жена: — Кого чакахте?

Устните й се размърдаха, но не се чу никакъв звук.

— Я говорете! — кресна съдията.

Тя придърпа препаската си около кръста и заекна:

— Аз не… не очаквах никого. Събуди ме крякането на жабите и се изплаших, че някой натрапник е влязъл в двора. Затова дойдох да погледна и…

— И да поканите натрапника да влезе по-бързо. Ако ще ме лъжете, измислете нещо по-умно! Заведете ме в спалнята, където очаквахте любовника си!

Тя взе безмълвно свещта от масата и въведе съдията в една малка странична стая. В нея имаше само тясно дъсчено легло, застлано с тънка тръстикова рогозка. Ди се приближи до леглото и постави ръка на постелката. Беше още топла от тялото й. Той се изправи и попита остро:

— Винаги ли спите тук?

— Не, ваше превъзходителство, това е стаята на прислужника. Момчето си почива тук следобед. Моята спалня е от другата страна на всекидневната, през която минахме.

— Заведете ме там!

Когато тя пресече всекидневната и показа на съдията широката спалня, той взе от ръцете й свещта и бързо огледа помещението. Видя тоалетна масичка с бамбуков стол пред нея, четири кутии за дрехи и широко легло. Издърпа завесите на балдахина — дебелата рогозка от мека тръстика бе навита на руло, а възглавниците бяха наредени отделно, в една ниша на стената отзад. Обърна се към жената ядосано:

— Не ме интересува дали сте се канели да спите с любовника си, искам само да знам името му. Говорете!

Тя не каза нищо, само му хвърли кос поглед. Набедрената й препаска се плъзна надолу. Тя остана съвсем гола и като се прикриваше с ръце, погледна съдията с престорен свян.

Ди извърна очи.

— Тези глупашки номера не ми минават — хладно каза той. — Облечете се веднага. Ще дойдете с мен в съдилището и ще прекарате нощта в тъмницата. Утре ще ви разпитам в съда, ако се наложи, и с изтезания.

Жената мълчаливо отвори една от кожените кутии и започна да се облича. Съдията отиде във всекидневната и седна. Разбра, че беше готова да направи много, за да прикрие любовника си. Той сви рамене. За една бивша куртизанка това не би представлявало особена трудност. Щом тя се появи напълно облечена, Ди й направи знак да го последва.