Читать «Убийство край лотосовото езеро» онлайн - страница 11

В Квартала на върбите срещнаха нощната стража. Съдията нареди на старшия да наеме за госпожа Мън носилка и да я съпроводи до съдилището, където да я предаде на тъмничаря. Четирима от стражниците да отидат в къщата на убития поет, да стоят във всекидневната и да арестуват всеки, който почука. После, дълбоко умислен, бавно закрачи по пътеката.

На минаване пред караулното при входа на съдилището съдията зърна Ма Жун, който се бе разположил сред войниците и си говореше с тях. Ди го повика и го отведе в личния си кабинет. Когато му разказа какво се бе случило във вилата на поета, Ма Жун тъжно поклати глава и рече:

— Значи е имала таен любовник и той е убил съпруга й. Е, това означава, че на практика случаят е решен. Като я попритиснем още малко, ще изпее името на хубавеца.

Съдията отпи от чая си и каза бавно:

— Все пак има няколко неща, които ме безпокоят. Между убийството на Мън и нападението над куриера на хазната има несъмнена връзка, а аз не мога да осъзная каква е. Но искам да зная мнението ти по други два въпроса. Първо, как е могла госпожа Мън да поддържа тайна любовна връзка? Тя и съпругът й практически никога не са напускали вилата, а малкото гости, които са ги посещавали, са идвали през деня. Второ, уверих се, че тази нощ тя е спала в стаята на прислужника на един тесен дъсчен нар. Защо не се е приготвила да посрещне любовника си в спалнята, където има широко и удобно легло? Скръбта по господин Мън не би й попречила да постъпи така, ако още приживе го е мамела зад гърба му. Разбира се, зная, че влюбените не държат много на удобствата, но все пак… този твърд тесен нар…

— Е — ухили се Ма Жун, — по точка първа, реши ли една жена да мами мъжа си, бъдете сигурен, че при всички случаи ще успее да го направи. Може да се е забавлявала с прислужника и в такъв случай нейните лични удоволствия нямат нищо общо с убийството. А по втора точка — често ми се е случвало да спя на тесен дървен нар, но, небесата са ми свидетел, и през ум не ми е минавало да го споделям с някого. Обаче с удоволствие бих отишъл в Квартала на върбите, за да проверя дали тази мебел няма някакви специални предимства — и той погледна с надежда към съдията.

Очите на Ди сякаш не го виждаха. Известно време съдията поглаждаше мустаците си, без да отрони дума. Изведнъж се усмихна и каза:

— Да, можем да проверим това.

Ма Жун доби крайно доволен вид. Но лицето му помръкна, когато съдията бързо продължи:

— Бягай бързо в кръчмата „Червения шаран“, зад рибното тържище. Там ще намериш старейшината на просяците. Кажи му да събере няколко от своите хора, които се навъртат около Квартала на върбите, и ги доведи тук. Предай още на старейшината, че искам да ги поразпитам във връзка с някои нови факти около убийството на поета Мън. Не го пази в тайна. Напротив, гледай всички да разберат за какво викам просяците. Тръгвай!