Читать «Свещените саркофази» онлайн - страница 8

Главната квартира на маршала бе разположена в тъй наречения Ловен дворец — огромна постройка, която императорът бе издигнал в памет на любимия си първороден син, починал съвсем млад. Идващ често на лов покрай западната граница, принцът бе загинал по време на ловен поход, а последното му желание било да го погребат в Тацикоу. Гробницата със саркофага му се намираше в този град. Впоследствие и саркофагът на принцесата бе заел място до неговия.

Известно време стражите на пропуска не искаха да пуснат съдията, защото гледаха с подозрение на всеки цивилен. Най-сетне го въведоха в малка ветровита чакалня и един ординарец занесе червената му визитна картичка на капитан Бан. Чака дълго, докато се появи един млад офицер. Плътно прилепналата ризница и широкият колан за меча подчертаваха хилавата му фигура. Железният шлем се бе килнал над красивото му, но надменно лице, на което чернееха малки мустачки. Той поздрави сковано, после застина във високомерно мълчание, очаквайки съдията да заговори пръв. Разбира се, рангът на окръжен съдия беше много по-висок от този на армейски капитан, но държането на Бан показваше, че във военно време нещата са по-различни.

— Седнете, седнете — приветливо каза съдията. — Обещанието си е обещание, винаги съм го казвал. И по-добре късно, отколкото никога…

Капитан Бан седна от другата страна на масата за чай, гледайки учудено съдията.

— Преди половин година — продължи Ди, — когато минавах през Суджоу на път за Ланфан, имах дълъг разговор с баща ви. Знаете ли, в свободното си време аз също изучавам история. Когато си тръгвах, той ми каза: „Най-възрастният ми син служи в Тацикоу, в окръга до вашия. Ако ви се случи път оттам, направете ми тази услуга, погледнете как се чувства той. На това момче все не му върви.“ Е, вчера ме повика маршалът и преди да се върна в Ланфан, реших да изпълня заръката на баща ви.

— Много любезно, ваша светлост — смутено измърмори Бан. — Моля да ме извините за грубото държане преди малко. Не знаех… а съм и в ужасно състояние. Лошото положение на фронта… — той даде заповед на висок глас. Един войник донесе кана с чай. — Каза ли… каза ли ви баща ми за трагедията, ваша светлост?

— Каза ми само, че жена ви е била убита миналата година. Приемете моите най-искрени…

— Той не трябваше да ме жени насила! — избухна капитанът. — Казах му… опитвах се да му обясня… но той винаги е толкова зает, все нямаше време… — Бан направи усилие да се овладее и продължи: — Според мен бях твърде млад, за да се женя… Исках баща ми да отложи сватбата. Поне за няколко години, докато се установя в някой голям град… Да ми даде време да… да си подредя нещата.