Читать «Свещените саркофази» онлайн - страница 7

— А кой те би все пак?

— Това е една страшно глупава история — уморено каза тя. — След съдебното заседание бях ужасно ядосана на У. Вече бях разбрала, че съм бременна, а подлецът през цялото време се бе развличал зад гърба ми с жената на Бан. Изтичах до затвора и влязох, като казах на пазачите, че съм сестра на У. Когато го видях, заплюх го в лицето, нарекох го долен развратник и избягах. Но понеже бременността напредваше, не можех повече да работя. Премислих нещата отново и разбрах, че съм била пълна глупачка и че У наистина ме обича. И така, преди осем седмици, когато детето ни се беше родило и се почувствах малко по-добре, отново отидох във военния затвор, за да му се извиня. Но той, изглежда, беше казал на пазачите как съм ги излъгала миналия път. Съвсем основателно, след като така го бях наругала. Щом влязох, те ме вързаха за един стълб и ме набиха. За мой късмет войникът, който въртеше камшика, ме познаваше и не удряше много силно, иначе военните трябваше още там да ме сложат в ковчега. Но и така гърбът и раменете ми станаха на парцали. От мен течеше кръв като от заклано прасе, но аз не съм от най-слабосилните и го преживях. Преди да ме продаде, за да изплати наема за нивата ни, баща ми казваше за мен, че съм яка като селски ратай… Тогава се понесоха слухове, че татарите се канят да ни нападнат. Извикаха коменданта на гарнизона в столицата и войната започна. Изглежда, по тази причина делото на У се проточи. Но тази сутрин решението пристигна и призори ще му отсекат главата.

Изведнъж тя зарови лице в ръцете си и се разхълца. Съдията бавно поглаждаше дългата си черна брада, докато я изчакваше да се успокои. После попита:

— Щастлив ли беше бракът на Бан?

— Откъде да знам? Да не съм спала под леглото им?

— Имаха ли деца?

— Не.

— От колко време бяха женени?

— Чакайте да помисля… От около година и половина, сигурна съм. Когато видях двамата капитани за пръв път, У ми каза, че бащата на Бан току-що го бил повикал у дома, за да го оженят за момичето, което родителите му били избрали.

— Случайно да знаеш името на баща му?

— Не. Но Бан постоянно се хвалеше, че бил голяма клечка в Суджоу.

— Сигурно е Бан Уейлян, префектът — изведнъж се сети съдията. — Той е известен човек, голям учен, специалист по нашата стара история. Не съм го виждал, но съм чел доста от книгите му. Много са добри. Синът му още ли е тук?

— Да, числи се към щаба… Ако толкова се възхищавате от тези Бановци, тичайте в главната квартира, за да се запознаете с оня подъл червей! — презрително добави тя.

Съдията стана.

— Така и ще направя — каза той повече на себе си.

От устата й излетя ядна ругатня, после тя изкрещя:

— Всичките сте еднакви, всичките! Много се радвам, че съм само една честна проститутка. Господинът е придирчив, не иска да спи с жена, чиято гърда е срязана наполовина, а? Искате ли да ви върна парите?

— Задръж ги — спокойно каза съдията Ди.

— Върви по дяволите! — извика тя, изплю се на пода и му обърна гръб.

Съдията мълчаливо облече кожуха си и излезе.

Докато вървеше по главната улица, все още задръстена от войници, съдията прецени, че вероятността да успее не е много голяма. Дори да откриеше капитан Бан, дори да съумееше да изтръгне от него факта, който му беше необходим, за да провери предположението си, трябваше да намери начин да се срещне и с маршала, защото на този етап само той можеше да спре екзекуцията. А маршалът бе изцяло погълнат от изключително важни проблеми, съдбата на империята бе заложена на карта. На това отгоре не се славеше с любезни обноски. Ди стисна зъби. Ако империята бе изпаднала дотам, че един съдия да не може да спаси от обезглавяване невинен човек…