Читать «Двамата просяци» онлайн - страница 13

Хун кимна.

— Вие, господарю, не само разкрихте тайната на едно коварно убийство, но и спасихте магистрата Луо от брак с една жестока и зла жена.

Съдията се поусмихна:

— Следващия път, когато срещна Луо — каза той, — ще му разкажа този случай. Разбира се, без да споменавам, че зная кой е бил покровителят на госпожица Лян. Палавият ми приятел сигурно е посещавал моя окръг инкогнито. Надявам се, че ще си извлече поука от тази история.

Хун тактично се въздържа от коментари по адрес на лекомисления колега на господаря си. Само добави с доволна усмивка:

— И тъй, всички загадки в този интересен случай са вече разгадани!

Съдията отпи голяма глътка чай. Докато оставяше чашата си на масата, отговори тъжно:

— Не, Хун, не всички.

Реши, че сега е времето да разкаже на Хун и за призрака на покойния просяк, без което убийството би било обикновен нещастен случай. Но точно когато понечи да заговори, в стаята нахълта най-големият му син. Щом видя ядосаното лице на баща си, момчето бързо се поклони и рече:

— Мама каза, че можем да вземем този хубав фенер в спалнята си, господарю.

Когато баща му кимна, детето затегли едно кресло към колоната. Покатери се на високата облегалка, пресегна се нагоре и откачи от стряхата големия фенер от шарена коприна. После скочи на пода, запали с огниво поставената вътре свещ и вдигна фенера високо над главата си, за да го покаже на баща си.

— Правихме го с кака цели два дни, господарю. — гордо каза то. — Затова не искахме Акуей да го повреди. Ние обичаме безсмъртния Ли, той е едно такова миличко грозно старче!

Като посочи рисунката, която децата бяха направили върху фенера, съдията попита: