Читать «Езерото, което не връщаше удавниците» онлайн - страница 126

В Ханюан хората на Великия инквизитор временно бяха иззели цялото ръководство от ръцете на съдията Ди. Самият цензор незабавно се върна в столицата, веднага след самоубийството на Лиу Фейпо. Заместваше го брадатият мъж с язвителната физиономия. Той използуваше съдията като общ съветник и човек за всичко. Околията бързо и щателно бе прочистена от всякакви подозрителни елементи. Кан Чун направи признания и посочи чиновника, вербуван от „Белият лотос“ за шпионин в трибунала. Освен него имаше още около дузина главорези, които Лиу Фейпо бе използувал да му вършат черната работа. Замесени бяха и някои от хората на майстор Ван. Всички тези престъпници бяха откарани в столицата.

Тъй като съдията временно бе освободен от длъжността си, за негово облекчение той не беше длъжен да присъства на екзекуцията на Мао Лу. Отначало по-високите власти бяха решили, че Мао Лу трябва да бъде пребит с пръчки, но съдията успя да намали наказанието му на обикновено обезглавяване, като изтъкна, че престъпникът не беше изнасилил госпожа Джан и дори се беше бил заради нея, когато разбойниците от Острова на трите дъба се бяха опитали да я отвлекат насила. Монахът бе осъден на десет години каторжен труд край северната граница.

На сутринта, когато обезглавиха Мао Лу, се изля проливен дъжд. Гражданите на Ханюан казваха, че техният бог-покровител иска да измие кръвта, пролята в техните владения. Дъждът спря така внезапно, както бе започнал. Следобедът бе прохладен и слънчев. Същата вечер всички пълномощия щяха да бъдат официално върнати на съдията, така че това бе последният му свободен следобед. Той реши да отиде за риба в езерото.

Ма Жун и Цяо Тай слязоха до кея и наеха малка плоскодънна лодка. Тъкмо я довлякоха на пристана, пристигна съдията пеша, с голяма кръгла шапка за слънце. Придружаваха го Хун и Тао Ган. Последният носеше рибарски принадлежности.

Когато всички се качиха в лодката, Ма Жун се настани на кърмата и взе греблото. Лодката бавно се понесе над вълните. Известно време всички мълчаха, наслаждавайки се на свежия вятър, който диплеше повърхността на водата.

Внезапно съдията каза:

— През последната седмица имах възможност да наблюдавам с интерес как работят хората от нашата тайна служба. Онзи мъж с късата брада — така и не разбрах кой и какъв беше той всъщност! — отначало бе доста въздържан, но после се поотпусна малко и ми разреши да прегледам по-важните документи. Той е превъзходен следовател, пипа внимателно и не пропуска нищо. Научих от него много неща. Но ме отрупваше с толкова работа, че чак сега ми остана време да си побъбря с вас на спокойствие!