Читать «Езерото, което не връщаше удавниците» онлайн - страница 125

— Аз съм съдията, Ваше Превъзходителство — каза Ди. — Простете ми за неочакваното посещение. Исках само…

— Бъдете кратък, Ди! — уморено каза старецът. — Време е да се оттегля, за да си взема лекарствата.

Натежалата му глава клюмна напред.

В това време съдията бе бръкнал в аквариума със златите рибки. Под водата той бързо напипа пиедестала с малката статуетка. Златните рибки кръжаха възбудено наоколо и хладните им, дребни телца се плъзгаха по ръката му. Почувствува, че горната част на пиедестала може да се завърти. Тя служеше за капак. Статуетката на Феята на цветята беше дръжката на капака. Съдията го отхлупи. Изплува меден цилиндър — ръбът му се показа малко над водата. Съдията бръкна в цилиндъра и измъкна оттам малък свитък с документи, увити в пурпурен брокат.

Съветникът, Хан и Кан Чун стояха на местата си като вкаменени.

— Седни! — внезапно изкряска говорещата птица от сребърния си кафез.

Съдията се отправи към вратата и подаде свитъка на цензора, като пошепна:

— В този документ ще намерите ключа!

Великият инквизитор разви свитъка и бързо го зачете от самото начало. Ди се обърна и огледа стаята. Старият съветник седеше неподвижен като мумия, вперил очи в аквариума със златните рибки. Хан и Кан се бяха вторачили във високия мъж до вратата.

Цензорът направи знак с ръка. Изведнъж коридорът се изпълни с гвардейци на императора. Златното им снаряжение блестеше. Цензорът посочи към Хан Юнхан и Кан Чун, като каза:

— Хванете тези хора!

Войниците нахлуха в стаята, а цензорът се обърна към съдията:

— В този списък Хан Юнхан липсва, но, така или иначе, ще арестуваме и него. Последвайте ме. Ще поднеса извиненията ни на негово превъзходителство.

Съдията обаче го задържа. После бързо се приближи към писалището. Като се наведе над него, той дръпна козирката от челото на съветника. После каза строго:

— Станете, Лиу Фейпо! Обвинявам ви, че подло сте убили императорския съветник Лян Мънкуан!

Мъжът зад писалището бавно се изправи и изпъчи широките си гърди Въпреки мазилата, изкуствените бакенбарди и брада не беше трудно да се разпознае деспотичното лице на Лиу Фейпо. Той не гледаше обвинителя си. Пламтящият му поглед бе впит в Хан Юнхан, когото войниците оковаваха във вериги.

— Аз убих твоята възлюбена, Хан! — викна му той с подигравателен глас. После с презрителен жест свали брадата с лявата си ръка.

— Арестувайте го! — кресна цензорът на войниците. Съдията се отдръпна встрани, за да стори място на четиримата войници, които се приближаваха към писалището. Един от тях носеше въже. Лиу пристъпи към тях със скръстени ръце.

Внезапно в дясната му ръка, скрита допреди малко в ръкава, блесна кама. От гърлото му бликна кръв. Той се олюля. После високата му фигура се строполи на пода.

Водачът на „Белият лотос“, претендентът за трона, сам бе сложил край на живота си.

Глава двадесета

Съдията отива на риболов с помощниците си; Той разкрива тайната на езерото, което не връща удавниците

През следващите дни тежката ръка на императора смаза бунтовниците от „Белият лотос“. Много висши и нисши чиновници в столицата и провинцията бяха заловени, разпитани и поголовно екзекутирани. С внезапното обезвреждане на централното и местното ръководство гръбнакът на метежа бе прекършен. Никъде из империята не бе направен организиран опит за по-сериозен бунт. В някои по-отдалечени околии възникнаха известни размирици, но те бяха бързо потушени от местните военни подразделения с незначителни загуби.