Читать «Той идваше с дъжда» онлайн - страница 2

Съдията рязко стана. Уханието на парфюм и престояли помади, смесено с тънкия мирис на влажни дрехи, правеше атмосферата в стаята прекалено женска и това изведнъж раздразни и без това опънатите му нерви.

— Излизам да се разходя — каза той.

— Преди сутрешния чай? — възкликна първата. Но очите й не се откъсваха от петната по червената рокля, която държеше.

— Ще се върна за закуска — измърмори съдията. — Подай ми онази синя роба.

Госпожица Цао помогна на втората съпруга да нахлузят робата на плещите му и загрижено попита:

— Тази дреха не е ли малко тежка за такова горещо време?

— Поне е суха — кратко отговори Ди и в същото време разбра с досада, че госпожица Цао е права: плътната тъкан прилепна за влажния му гръб като бойна ризница.

Измърмори нещо за довиждане и тръгна надолу по стълбите. Бързо премина по сумрачния коридор до малката врата на гърба на съдилището. Беше доволен, че старият му приятел и съветник сержант Хун още не се е появил. Сержантът го познаваше много добре, щеше веднага да разбере, че е в лошо настроение, и да се чуди каква е причината. Ди отключи задната врата и се измъкна на влажната безлюдна улица. Наистина, каква беше причината за лошото му настроение, запита се той, докато се движеше през лепкавата мъгла. Разбира се, първите седем месеца на самостоятелната му служба като съдия го бяха разочаровали. Отначало няколко дни бяха вълнуващи, после дойде убийството на госпожа Хо, после случаят в крепостта… И след това нищо. Само рутинна канцеларска работа: попълване на формуляри, подреждане на книжа в папки, издаване на най-различни разрешителни… В столицата също се беше налагало да се занимава с много канцеларщина, но поне ставаше дума за важни книжа. На всичко отгоре окръгът не беше изцяло негов. Цялата територия по северното поречие беше стратегическа зона и се намираше под юрисдикцията на военните, а пък корейският квартал отвъд Източната врата беше със собствена администрация. Той злобно изрита един камък и изруга. Малкото наглед камъче се оказа връх на голям камък от калдъръма и палецът на крака му пострада лошо. А трябваше и да вземе решение за госпожица Цао. Миналата нощ в интимната обстановка на споделеното съпружеско ложе първата съпруга пак го бе врънкала да направи госпожицата своя законна трета съпруга. И двете с втората много я харесвали, каза тя, а пък и самата госпожица Цао не би могла и да мечтае за нещо по-добро. Освен това, бе добавила първата с присъщата си откровеност, втората съпруга била добра жена, но нямала високо образование, а присъствието на интелигентно начетено момиче като госпожица Цао щяло да направи далеч по-интересен живота на цялото семейство… Ами ако съгласието на госпожица Цао бе само плод на благодарността й към него, задето я бе измъкнал от бедата, в която бе изпаднала? Ако не я харесваше толкова много, някак си щеше да му е по-лесно… От друга страна, щеше ли да е честно да се ожени за девойка, която не харесва истински? Като магистрат му беше позволено да има до четири жени, но той се придържаше към възгледа, че и две стигат, освен ако не могат да имат деца. Всичко беше толкова сложно и объркано… Той се загърна по-плътно в робата си, защото бе започнало да вали.