Читать «Той идваше с дъжда» онлайн - страница 6

Съдията се надвеси над мършавия труп, облечен в проста кафява роба. По гърдите му имаше петна от спечена кръв, ръкавите бяха изцапани с изсъхнала кал. Лицето беше със спокойно изражение, но много грозно: хлътнали бузи, клюновиден крив нос и голяма уста с тънки устни. Нямаше шапка. Главата му бе обрасла с дълги посивели коси.

— Не е особено красив господинът — отбеляза капитанът. — Макар че аз съм последният, който има право да говори за красота — спазъм разкриви обезобразеното му лице. Той повдигна раменете на трупа и показа на съдията големите червени петна по гърба. — Така е ударен в гърба с нож, че острието трябва да е проникнало до самото сърце. Лежеше по гръб на пода в стаята на момичето, почти до вратата — капитанът пусна горната част на тялото. — Гнусен човек е този рибар! След като е убил Чън, е започнал да реже гърдите и корема му. Казвам след, защото, както виждате, раните отпред не са кървели толкова много, колкото би трябвало да се очаква. А, да… последното веществено доказателство. За малко щях да го забравя — той издърпа едно чекмедже на писалището и разви навосъчената хартия, в която бе увито нещо продълговато. Подаде на съдията дълъг тънък нож и каза: — Това е намерено в лодката на Уан, ваше превъзходителство. Той казва, че с този нож чистел риба. По него не беше открита и капчица кръв. Но какво от това? Наоколо има толкова много вода, че той спокойно е можел да го измие и да го почисти, след като се е върнал на лодката. Е, като че ли това е всичко. Предполагам, че Уан лесно ще си признае. Познавам този тип млади престъпници. Отначало отричат всичко, но след един по-решителен разпит рухват и вече не могат да се наприказват. Какво ще наредите, ваше превъзходителство?