Читать «Нещо ужасно се оказа на воля» онлайн - страница 9

Появи се спасителна мисъл. Взие разбра, че е избързал с изводите, като е взел под внимание само това, което лежи на повърхността и е пропуснал силния контрадовод. В течение на цялото пътешествие взие бе влизал в контакт с хората от екипажа и никой от тях не бе прекратил съществуването си. Очевидно следваше, че хората могат да поддържат връзка с мозъка на взие. Значи, контактът непосредствено не се явяваше причина за смъртта на тези двама души.

Възможно бе взие и в двата случая да се е натъквал на хора, които са се намирали на прага на смъртта. Не беше ли това място, където се събират хора, чийто край е близък? Не би ли настъпил този край дори в случай, че взие не беше се опитал да направи връзка с тях? Беше ли неговия опит достатъчен да ги лиши от останалата в тях енергия и да им помогне да прекрачат съдбоносния праг. Взие не знаеше това. Беше просто досадно да се изброяват, колко важни фактори не му достигаха. Ясно му беше само едно: времето му изтича. Ако в близко време не му помогнат, ще започне разпадане на системата за обмяна на веществата с последващо снижаване на метаморфната активност и фаталната загуба на способността да се приспособява с… неизбежния край.

Взие нямаше никакъв избор. Да продължи опитите да се свърже с хората, бе единствената му надежда да оцелее. Той внимателно и свенливо се захвана за търсене на нов чувствителен мозък. Този е блокиран. И този! И този! Никаква пролука!

Започна да допуска, че бариерите са измислени само и само да не допуснат въздействие върху мозъка на чуждороден разум или да се огради човека от всякакъв вид ментален допир с другите хора. Но взие не бе забелязал подобни контакти между хората нито на кораба, нито на планетата им. Ама че странна раса!

Може би имаше смисъл да направи проверка на различните етажи на сградата? Той се плъзна под затворената врата и по служебното стълбище се промъкна на горния етаж. И отново започна търсенето си. Затворен мозък. И още един. Е още. А, ето един отворен. Взие се приготви да изпрати съобщението си. Но заради безопасността намали мощността на предаването и изпусна само дребничко мислено езиче:

— Чувате ли ме? С вас говори попаднало в беда извънземно същество. То моли за помощ. Желае…

Отвърна му рязко и жилещо чувство на недоволство, без думи, но изпълнено с враждебност. Взие побърза да отстъпи. Изплашено зачака още един край на съществуване. Не, този път човешкия мозък продължи да работи, макар повече да не беше отворен — обви се с обичайната си ограда. Взие падна духом и отпълзя настрана. Отново неуспех. Но макар и кратък имаше ментоконтакт! Нима няма никакъв начин да се свърже с тези същества? Той продължи мрачно да търси чувствителни мозъци. И какво друго всъщност му оставаше?