Читать «Нещо ужасно се оказа на воля» онлайн - страница 24
Робърт Силвърбърг
— Е, разбира се — каза Сатина и една усмивка се плъзна по усните и. — Ако усещате, че трябва да бягате точно в мига, когато аз… Разбира се, вървете. Вие изглеждате така уморен, докторе.
Мукерджи й изпрати въздушна целувка. После хвана Накадаи под ръке и го поведе към вратата. В коридора му каза:
— Бързо отнеси взие в карантинното и се постарай да му намериш подходяща атмосфера. И организирай изпращането му в къщи. Мисля, че можеш да пуснеш астронавтите. Аз отивам при Бейли… А после лягам да спя.
Накадаи кимна.
— Трябва да си починеш, Пит. Останалото ще направя аз.
Мукерджи тътреше крака, когато бавно тръгна към кабинета на доктор Бейли, а по пътя си мислеше за усмивката на Сатина, за тъжния малък взие, за кошмарите…
— Приятни сънища, Пит — викна след него Накадаи.
Информация за текста
Robert Silverberg
Something Wild Is Loose, 1971
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/755]
Последна редакция: 2006-08-06 15:29:33