Читать «Нещо ужасно се оказа на воля» онлайн - страница 8

— Това вече е друг разговор.

— Нека се подпишат, че са съгласни да бъдат обследвани. Ще направя предварителното сондиране на мозъка, веднага щом при мен се появят резултатите. Разбира се, карантината трябва да продължава. Това нещо може да е заразно. Трябва да бъдем предпазливи.

Накадаи кимна. Мукерджи се усмихна професионално на астронавтите и излезе, като дълбоко се замисли. Хм, вирус на кошмари? Чужд организъм, който бърка в мозъците и остава невидим? Така и не разбра, коя от тези хипотези повече му харесваше. Впрочем, съществуваше възможност за някакво съвсем прозаично обяснение на този месец, изпълнен с отвратителни сънища: повреда в системата за приготвяне на храната или шегички на възстановителя на въздуха. Какво просто и примитивно обяснение.

Напълно е възможно.

6

Когато това стана за първи път взие даже не разбра, какво се е случило. Той се докосна до човешкия мозък и реакцията бе незабавна и бурна. Той бе изхвърлен назад и изплашен от бурната ярост на отговора. Само след миг вече не бе в състояние да намери този мозък. Възможно е, помисли си, това да е някакъв защитен механизъм, с който хората предпазват мозъка си от неканена намеса. Но му изглеждаше малко вероятно, защото човешкият мозък и така бе надеждно защитен през по-голямата част на времето. На кораба трябваше да преодолява силна турбулентност всеки път, когато се опитваше да минава през стената, пазеща мозъците на членовете на екипажа — сякаш хората съвсем не се стремяха да влизат с него в ментоконтакт. С подобно съвършена изолация и пълно прекъсване на сигнала не беше се сблъсквал досега. Макар и объркан предприе нов опит, като се насочи към отворения мозък, който се намираше наблизо до този, който изчезна преди миг.

— Само малко внимание, моля, изслушайте ме, бъдете добри към нещастния пришълец от друга планета, жертва на нещастно стечение на обстоятелствата…

Отново го връхлетя силна реакция: неочаквана и ужасна вълна на ментална енергия, нагнетяване на страх, болка и шок. Мигновено се възцари пълно мълчание, сякаш мозъка бе скрит зад непроницаема стена. Къде сте? Къде изчезнахте? Взие изпадна в отчаяние и затова рискува, като оформи оптичен рецептор. Започна да се оглежда с помощта на видимата част на спектъра. Човекът лежеше не един креват и бе заобиколен от някаква сложна апаратура. Тук там пламваха светлини. Хора с развълнувани лица тичаха към леглото. А човекът бе съвсем спокоен и не помръдна дори, когато отгоре се спусна механичска ръка и заби в гърдите му дълга и блестяща игла.

Внезапно взие разбра всичко.

Двама души бяха прекратили своето съществуване!

Взие побърза да вмъкне в себе си оптичния рецептор и се сви в едно закрито ъгълче, където се захвана да обмисля случилото се. Дадено: двама души са умрели. Дадено: смъртта им е настъпила непосредствено след предаването на ментални съобщения. Пита се: не се ли явява менталното съобщение причина за това?

Предположението, че е станал причина за смъртта на двама души бе за него нещо ужасно и по тялото му премина такава тръпка, че то се сви в стегнато тежко кълбо, в което мислите се бяха сплели хаотично. Потрябваха му няколко минути преди да си възвърне работоспособността. Ако опитите да се свърже с хората водят до такива ужасни последствия, то надеждите да намери помощ са така нищожни. Нима може да търси контакт с хората, когато…