Читать «Нещо ужасно се оказа на воля» онлайн - страница 2

Взие продължи пътя си. Натъкна се на нов мозък. И отново — закрит. И още един. И още един. Започна да се страхува. Мантията му се разтрепера. Енергията на излъчване свали честотата си до тази на видимия спектър, а после нервно подскочи нагоре към късите вълни. Дори самото му тяло, за негово най-голямо объркване, бе претърпяло поредица бързи и непроизволни метаморфози. От кълбовидно бе станало кубично, вътрешно хаотично, като се бе превърнало в клетка от тънки нишки, свързани единствено с пулсиращата сила на собственото му „аз“. И нищо не можеше да направи. С усилие преодоля режещата болка и отново се застави да приеме кълбовидната форма, като продължи да изследва кораба, но мрачно отбеляза, че сега от родната му планета го дели растояние от половин звездна единица. Изгуби всякаква надежда, но продължи опитите си да проникне в съзнанието на екипажа, само и само да довърши докрай работата си.

Дори и да успее да установи контакт, как ще им обясни бедственото си положение, а дори и да обясни, то защо хората ще са длъжни да му помогнат? Въпреки това продължи да броди по кораба. Когато…

Най-после! Отворен мозък. И никаква стена. Просто чудо! Взие се нахвърли на него, преодолявайки в движение радостта и удивлението си и изливаше мъката си.

— Чуйте ме, моля ви. Едно нещастно нехуманоидно същество е попаднало случайно на кораба по време на товаренето. То не е приспособено и по обмяната на веществата и по психиката си за продължителен престой на Земята. Моли да го извините за нанесеното безпокойство, моли да го върнете на планетата му, от която преди малко стартирахте, съжалява за нарушаването на разписанието, но се надява, че неговата смирена молба може да бъде изпълнена. Вие разбрахте ли ме? Едно нещастно нехуманоидно същество е попаднало случайно…

2

Лейтенант Фалкърк трябваше да спи веднага след старта. Това си беше в реда на нещата. Той се бе изморил докато, товареше контейнерите, включваше двигателите, попълваше декларациите за товарите… Сега можеше да си позволи почивка — корабът излезе в космоса — и нека другите довършат останалото. Затова веднага се обтегна на леглото, щом взеха курс към Земята. Полагаха му се шест часа сън.

А долу се въртяха инерционните поглъщачи, изсмукваха енергията, увеличаваха ускорението и корабът се носеше през пространството със скорост, която ще достигне галактическата величина, още преди да се събуди. Налегна го дрямка. Досега нещата вървяха добре: дървесината на „зеления огън“ бе достатъчно, имаше и цяла купчина интересни растения, а и различните минерали, които… Фалкърк заспа. Скоро засънува нещо приятно, душата му се освободи от грижите и тялото се отпусна…

И тогава в мозъка се размърда черна топка.

Мрачно и горещо свети пурпорното слънце. Нещо леко допира главата му. Лежи на голяма бяла плоча сред пламтяща пустиня. Не може да мръдне. Трудно му е да диша. Гравитацията като ужасна преса натиска, чупи и сплесква костите му. Наоколо стоят фигури с качулки на главата и само очите им се виждат през прорезите. Те го сочат с пръсти, смеят се, разменят си нечленоразделни звуци на непознат език. Кожата му се топи и придобива нов строеж. В тялото се зараждат бодли и през всяка поричка си пробиват път навън. Той е в огнени клещи. Една тънка и червеникава ръка с изсъхнали пръсти като лапи на краб се размахва пред лицето му. И го драска, драска, драска. Потича кръв, гъста и провлачена. Обхващат го тръпки, опитва се да седне… повдига ръце и на плочата остават парчета потръпваща плът… сяда…